Американската писателка и дизайнер Даяна Фрайд разкрива как изглежда храната на героите от литературната класика в книгата си “Fictitious Dishes: An Album of Literature’s Most Memorable Meals” (“Въображаеми гозби: албум от най-забележителните литературни ястия”).

Авторката заснема серия от фотографии на блюда, като се придържа точно към описаното в романите. За целите на фотосесията пък самите ястията са разположени в ситуация, която максимално се доближава до атмосферата, пресъздадена в литературните произведения, за да могат зрителите да „усетят вкуса на дизайна“.

“Четенето и храненето са естествени спътници и имат много общо помежду си. Четенето е консумиране. Хранене е консумиране. И двете са успокояващи, питателни, отпускащи и най-вече приятни. Те могат да ви изпълнят с енергия или да ви приспят. Тежки книги и тежки ястия се нуждаят от период на интензивно храносмилане. Могат да ви отведат в друго време и място. Някои от любимите ми ястия предават истории за произход и традиция; като ненаситен читател, аз изяждам моите любими книги.”, казва Фрайд.

Всяка снимка е придружена от конкретен пасаж, който цитира съответната литературна сцена. Ето и някои от тях:

"Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол

„— Ще пиете ли малко вино? — покани я Мартенския Заек. Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай. — Не виждам никакво вино — забеляза тя. — Няма вино — рече Мартенския Заек…“

„Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли

— Божичко, Калп, какво е това? — той се взираше в своята чиния на масата. — Отзарана бащата на Том Робинсън ни изпрати това пиле и аз го приготвих — каза Калпурния. — Кажи му, че е голяма чест за мене… Сигурно и президентът в Белия дом не закусва с печени пилета.“

"Моби Дик" от Херман Мелвил

„Тъй като охотата ни бе изострена от пътуването в студа, а Куийкуег видя пред себе си любима гозба от риба, която беше при това необикновено вкусна, ние й видяхме много бързо сметката“

„Великият Гетсби“ от Ф. Скот Фицджералд

„На дълги маси, украсени с апетитни ордьоври, печени бутове, шпиковани с подправки, се нареждаха нагъсто пъстри салати и красиво гарнирани прасенца и пуйки, изкусно изпечени до тъмнозлатист цвят.“

„По пътя“ от Джак Керуак

„Но трябваше да се размърдам и да престана да се вайкам, така че грабнах сака си, казах довиждане на възрастния съдържател, седнал до плювалника, и отидох да хапна. Отново ядох щрудел със сладолед — колкото по-дълбоко навлизах в Айова, толкова щруделите ставаха по-големи, а сладоледите — по-вкусни.“

„Оливър Туист“ от Чарлз Дикенс

„И понеже той беше само дете, гладът го беше ожесточил, а страданието — направило безразсъден. Той стана от масата и като се приближи до надзирателя с лъжица и паница в ръка, каза, поизплашен от собствената си смелост: — Моля, сър, аз искам още.“

„Спасителят в ръжта“ от Дж. Д. Селинджър

„Когато изляза някъде, обикновено ям само един сандвич с швейцарско сирене и мляко с малц. Не е много, но в малцовото мляко има много витамини.“

„Метаморфозата“ от Франц Кафка

„Имаше увехнали, позагнили зеленчуци; кокали от вечерята, покрити с бял застинал сос; няколко стафиди и бадеми; бучка сирене, за което преди два дни Грегор бе казал, че не може да се яде; късче сух хляб; кифла, намазана с масло, и друга, пак намазана с масло, но посолена.“

“Страх и омраза в Лас Вегас” от Хънтър С. Томпсън

“По дяволите, всички пачаври са едни и същи.” По това време той отваряше нова бутилка текила и я изгълтваше на големи глътки… Наряза грейпфрут на четвъртинки …след това на осминки … след това на шеснайсетинки… след това той започва да кълца безцелно остатъка от парченцата…”

“В търсене на изгубеното време” от Марсел Пруст

“Откъде се бе взела у мен тази всеобхватна радост? Долових, че е свързана с вкуса на чая и мадлената, ала самата тя безпределно надхвърляше усещанията за тях… целият Комбре и околностите му придобиха форма и се материализираха – и градът, и градините – от моята чаша чай”.

Източник: Aз чета