Въпреки че науката не е успяла да разгадае някои мистерии, все още съществуват митове и легенди за неща, за които вече е дадено обяснение, пише obekti.bg.

Бермудският триъгълник

Район в Атлантическия океан – между Бермуда, Пуерто Рико и Маями и Флорида. След Втората световна придобива известна загадъчност заради твърденията, че кораби и самолети изчезват безследно и при мистериозни обстоятелства.

Мистерията е разгадана през 1975 г., когато Лари Кусче – изследовател от Аризонския университет – открива, че някои от изчезванията са преувеличени или напълно неверни. Той разбира, че корабокрушенията или разбитите самолети в този район не са повече, отколкото който и да е друг с подобен трафик. Течението Гълфстрийм обаче тук е достатъчно силно, че да заличи всякакви доказателства за потопени кораби и самолети. Това от своя страна допринася за фолклора, свързан с Бермудския триъгълник.

Движещите се скали в Долината на смъртта

В продължение на години учените са озадачени от мистериозните “движещи” се камъни в националния парк "Долината на смъртта" в щата Калифорния.

Тежките камъни се местят по дъното на пресушено езеро, оставяйки следи по напуканата кална повърхност. Досега мистериозното движение беше обяснявано с намеса на извънземни, магнитни полета или дори шега.

Сега, за пръв път в историята, учени от Института по океанография Скрипс са наблюдавали скалите в движение. През зимата на 2011 г., екип на института донася на мястото 15 скали, оборудвани с GPS, които наблюдава с помощта на камери.

След тригодишно наблюдение, в резултат на експеримента става ясно, че преместването на скалите се дължи на съвкупност от фактори. Първо, платото се пълни с вода достатъчно дълбоко, за да се образува ледена покривка през зимата, но и достатъчно плитко, за да се виждат скалите. Когато през нощта температурите падат, се образуват тънки “листове” лед. Дебелината им от 3 до 6 мм им позволява да се движат свободно. В слънчевите сутрини ледът, покриващ водата, започва да се топи и се разбива на големи плаващи късчета, които се движат по повърхността от леки ветрове. Плаващите ледове избутват скалите пред тях с ниска (почти незабележима) скорост, по траектории, определени от вятъра и течащата отдолу вода, оставяйки следи в меката кал. За двата месеца, в които езерото съществувало, някои скали се преместили с 224 метра, а най-голямото движение, включвало повече от 60 скали едновременно.

Внезапно самозапалващи се хора

Това са случаи, в които човек умира от пламъци, които нямат очевиден външен източник. Феноменът е описан за първи път в началото на 17. век и обикновено довежда до изпепеляването на главата и гръдния кош.

Изследванията, свързани с тези твърдения, показват, че много от случаите са безкрайно преувеличени. Поради факта, че едно тяло се състои предимно от вода, изглежда крайно невероятно то да се самозапали. Ако въобще това е възможно, то най-вероятно щеше да се случва доста по-често. Най-вероятното обяснение е следното – дрехите на жертвите са били запалени от малък източник на огън (например цигара или свещ). Поради невъзможността да изгасят пламъка (заради преклонна възраст или тежко физическо състояние), облеклото е изигравало ролята на фитил. След като кожата е унищожена, телесните мазнини са действали като естествено гориво за огъня.

Изгубената Антлантида

Как Атлантида се превръща в мистерия? Това е една утопия. Град, разположен на остров. На него – през 9000 г. пр. Хр. – живяла цивилизация, която имала достъп до неограничено количество ресурси. Това обаче направило хората алчни и жадни за власт. В края на краищата те били наказани от Зевс и Посейдон, а градът бил потопен на дъното на Атлантическия океан. За първи път Атлантида е описана от гръцкия философ Платон в неговия диалог Timeas през 360 г. пр. Хр. Това е била една приказка, която е трябвало да илюстрира на тогавашното поколение идеите за власт и корупция.

През годините обаче Атлантида представа да бъде хипотетична приказка и хората започват да го възприемат като нещо, което наистина е съществувало. Защо? Това може би е най-голямата мистерия…

Въпреки че от този „град“ се получават забавни телевизионни предавания и филми, някои хора дори твърдят, че са намерили доказателства за съществуването му – при това в най-различни кътчета на света. Нещо, което може да бъде сравнено с твърденията, че Нарня е реална.

Стоунхендж

Стоунхендж представлява кръг от внимателно подредени камъни, разположен в отдалечен район в днешен Уилтшайър. Въглеродното датиране на структурата показва, че тя е била създадена между 3000-2000 г. пр. Хр. Това веднага повдига въпроса как Стоунхендж е бил изграден с технологиите, съществуващи по онова време. Много предполагат, че структурата е била направена от роби. Други – че извънземни са били замесени.

Уоли Уолингтън – дърводелец от Мичигън – опровергава всички тези спекулации, когато сам успява да създаде реплика на Стоунхендж в задния си двор. При това само с технологии, до които хората от онова време са имали достъп. Ако един човек е могъл да се справи със Стоунхендж, то какво остава за група иновативни строители от онзи период?

Въпреки че все още съществуват мистерии, свързани с културната значимост и приложението на самия Стоунхендж, вече не е толкова изненадващ фактът, че подобна структура въобще е била построена преди толкова много години.