Искате ли да знаете какви изводи са си направили от живота обикновените хора като нас и вас? Тогава тази статия ще ви хареса.

Свикнали сме мъдрите мисли да идват от признати писатели, учени, политици или артисти. Но всеки един човек, независимо от статута си и общественото си положение, може да стигне до откровения. Понякога в главата на един обикновен земеделец има повече мъдрост, отколкото в главите на десет кинозвезди или бизнесмени. Нали все пак всички сме хора? Затова често стигаме до едни и същи житейски истини въпреки различния статут.

Писателката и журналистка Бриана Уист (Brianna Wiest) е помолила няколко десетки обикновени хора да споделят най-големите си житейски мъдрости. Ето какви са те:

Не мога да променя света, но мога да променя отношението си към него.

Не съм длъжен да се извинявам на никого за това, че не съм съгласен с него.

Можете да имате всичко, което поискате, но не едновременно. И ако смятате, че това е тъжно, представете си, че в един момент всичките ви желания са се сбъднали. Ето това вече е тъжно.

Можете да си изберете семейството. Можете да си изберете религията. Можете да си изберете какъв човек искате да бъдете днес или утре. Но никога няма да успеете да станете удобен и разбран от всички без изключение.

Всичко наоколо е само проекция на мен. Ако искам да променя нещо, трябва първо да променя себе си.

Свободата е състояние на душата.

Нищо в този живот не е вечно. Но често забравяме за това и не бързаме да се насладим на това, което имаме.

Освен възвишената любов има още десетки разновидности любов. Освен щастието има още много други, не по-малко увличащи човешки чувства. Несъответствието с шаблонния идеал не означава провал. Животът като цяло има различни лица.

Четете още: Размисли по женски с Одри Хепбърн

Ние не помним години. Ние помним моменти.

Не съм длъжен да бъда някой друг, а не истинския себе си.

Никой не оплаква на погребение красивото лице или дрехите на покойния. Всички спомнят личността и душата му. Не забравяйте нито за миг какво е наистина важното в един човек.

Хората няма да те обикнат в резултат на всеобхватен анализ на силните и слабите ти страни. Далеч не винаги най-красивите или най-богатите са и най-обичани. Мисли си за това всеки път, когато ти се стори, че причината за самотата ти е формата на носа ти или сумата в банковата ти сметка.

За да преодоляваш успешно препятствията, трябва винаги да помниш, че за всяко събитие си има причина. Когато премахваш последиците, не забравяй за причината.

Това, което днес ви се струва най-голямото събитие във вашия живот, утре може да е напълно забравено. За сметка на това дребните незначителни подробности ще изплуват в паметта ви години наред.

Винаги имате възможност да си намерите нова работа, да отидете да живеете в града на мечтите си, да откриете любовта. Най-важното е да не обръщате гръб на възможностите, когато животът ви ги натрие в носа за пореден път.

Най-лошите събития в живота всъщност са уроци, които ни предпазват от истинските нещастия.

Ще претърпите истинско поражение само тогава, когато спрете да се борите.

Не взимайте всичко толкова на сериозно. Поне докато сте още живи.

Четете още: Размисли по женски с Елиф Шафак

Аз не мога да променя околните. Истинските промени стават само тогава, когато човек прави това, което трябва, вместо да сочи с пръст недостатъците на другите.

Мъдростта се крие в осъзнаването, че никой няма абсолютно знание. Някога всички са смятали, че Земята е плоска, днес казват, че е кръгла. Кой знае какво ще измислят утре?

Даже когато се откажете от вярата, надеждата и любовта, те пак остават с вас.

Когато отидете в библиотеката, всички знания на света са ви под ръка. Когато се събуждате сутрин, откривате цяла една вселена. Важно е да помните това, а не да виждате просто рафтове с книги или поредния обикновен ден.

Истинското щастие се крие в дребните неща. В хубавата книга, в пресните зеленчуци, топлото легло, докосването на любимия човек. Не е прието да се говори постоянно за това, но точно тези неща трябва да ценим.

Нека погледнем на живота песимистично. След сто години със сигурност никой няма да ви помни и няма да обсъжда решенията ви. Защо тогава да се страхувате да живеете по начина, по който искате?

Не съм длъжен да бъда такъв, какъвто очакват да ме видят другите. В крайна сметка те откъде ще знаят какъв ми е по-добре да бъда?

Ние сме в плен именно на онези хора и неща, които искаме да имаме. Свободата се крие в отказа от желанието да притежаваш.