Едва ли има човек в съвременна Европа, който да не е чувал за създателя на модерната турска държава – Мустафа Кемал Ататюрк. Малцина обаче знаят, че голямата и единствена любов на бащата на турската нация е една красива българка – Димитрина Ковачева. По повод рождената дата на основателя на Република Турция, която е днес - 19 май, обръщаме поглед към този интересен, нежен и романтичен детайл от живота на Ататюрк.

През 1913 г. в София като военен аташе пристига 32-годишният образован и привлекателен майор Мустафа Кемал, който години по-късно ще бъде наречен Ататюрк – в превод „баща на турците“.

Доброто възпитание, интелектът и далновидността на младия джентълмен не остават незабелязани от елита в столицата. Кемал започва често да гостува в домовете на видни софийски семейства и да дружи с изявени български военни, един от тях е генерал Стилиян Ковачев.

През 1914 г. в Градското казино, което по онова време е било най-изтънченото място за светски контакти, генералът запознава Ататюрк с ослепително красивата си 21-годишна дъщеря – Димитрина.

Четете още: Любовните истории на аристокрацията

Русата хубавица с кафяви очи, която отхвърлила предложение за женитба на богат френски аристократ, тъй като не желаела да живее в чужбина, току що се е завърнала от Швейцария, където е завършила образованието си. Мити, както са я наричали приятелите и семейството ѝ, не е единственото дете на генерал Ковачев, но е неговата любимка, най-голямата му гордост, категорични са съвременниците на военния. И нищо чудно – Димитрина е знаела три езика, била е изявена пианистка и несъмнено една от най-интелигентните млади дами в софийското висше общество по онова време.

Съвсем естествено Кемал е силно привлечен от Мити още от първата им среща и с разрешението на баща ѝ започва да излиза с нея. Двамата прекарват всяка свободна минута заедно в дълги разходки из природата или като гости на концерти и други светски мероприятия. Мити е очарована от младия вонен дипломат и открито се наслаждава на компанията му, като не пропуска и често да го кани на официални вечери в дома си.

Със затаен дъх съвременниците им си спомнят и разказват за една паметна вечер през пролетта на 1914 г., в която изяществото и красотата на чистата и невинна любов между Кемал и Димитрина изцяло се разкрива.

На бал в царския дворец турският дипломат, облечен в специална военна униформа, изпратена чак от Истанбул, танцува с нежната Мити, пременена в бял тоалет, който между другото в наши дни се пази като ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара. На пръв поглед танц, а всъщност взаимно обяснение в любов, безмълвно обещание, сливане на две копнеещи души в една.

Само няколко дни по-късно Кемал иска ръката на Мити, но въпреки че вече се е превърнал в близък приятел на семейство Ковачеви, Стилиян Ковачев отказва да му даде ръката на любимата си дъщеря. Генералът е категоричен - много уважава Кемал, но няма как да омъжи дъщеря си за него заради верските различия.

Въпреки че вътрешно е съсипан от отказа, младият турчин приема с достойнство решението на Ковачев. Мити от своя страна също страда жестоко, но се подчинява на волята на семейството си.

Двамата млади влюбени продължават да се срещат, но тайно, чак до април 1915 г., когато Мустафа Кемал решава да се върне в Турция, за да участва в Първата световна война.

Според Ерол Мютерджимлер, известен изследовател на живота в светска Турция, Кемал не се отказва от любовта си и в един пролетен ден той отново идва в София, за да иска ръката на Мити. Отново получава отказ и като прощален подарък изпраща на любимата си един файтон, пълен до горе с гюл – дъхави български рози.

Четете още: Любовта на известните: Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пътищата на Кемал и Димитрина се разделят, те не се срещат никога повече, но взаимната им любов продължава да гори в сърцата им.

Бащата на турската нация се жени, но живее със съпругата си едва две години, разбрал, че единствената жена в мислите и сърцето му е Мити. Доказателство за това са писмените спомени на Елисавета Багряна, която споделя, че при една от срещите си с Ататюрк, той ѝ казал: „Аз оставих сърцето си в България. Кажете ми, как сега живее Мити?“

Когато умира през 1938 г., сред личните му вещи е намерена една единствена снимка – тази на Димитрина.

След заминаването на Кемал от България Мити е омъжена на сила за богат адвокат, който след 9-и септември 1944 г. е осъден на смърт, присъдата обаче е отменена по-късно.

Димитрина умира от рак на 80-годишна възраст. През целия си живот не говори за Ататюрк, затова и никой от семейството и близките ѝ не подозира за голямата им любов. И въпреки че си е забранила да го споменава до края на дните си, часове преди да си отиде от този свят, тя споделя: „Тази нощ сънувах Кемал…“.