Творчеството на Платон е един от фундаментите, върху които се изграждат западната философия и наука. Ученик на Сократ, Платон е един от най-бележитите философи в историята на човечеството.

Той е основател на първата институция за висше образование в Западния свят – Атинската академия, където образование получава друга ключова фигура за световното философско и културно наследство– Аристотел.

Платон е автор на повече от трийсет философски диалози. Философските възгледи на атинянина са последователно проведени в неговите Сократови диалози‒в тях участниците търсят корените на морални или философски проблеми от най-разнообразно естество. Учителят на Платон, Сократ, е главният герой в диалозите, в които подлага на неподражаем щателен анализ вечните въпроси на човека и до днес: за същността на познанието, за безсмъртието на душата, за ролята на философията и поезията в обществото.

„Пир“ е създаден някъде между 385-378 г. пр. Хр., като Платон създава т.нар. Средни диалози. Посветен е на темата за любовта, като е написан под формат на непряк диалог – с преразказ на разговори.

Събрали се на празненство, видни атиняни обсъждат темата за любовта. Един от участниците в този пир е самият Сократ. От разговорите им произтичат редица въпроси за същността на любовта, за нейната природа, за нейната сила, за влиянието й като мотив за социални действия. Така в този философски текст се поставят въпросите за произхода, целите и природата на любовта, а според мнозина изследователи в „Пир“ откриваме зараждането на концепцията за платоничната любов. Тук се появява и известната до днес версия за изгубената половинка на човека.

Платоновият „Пир“ поставя началото на новата поредица на издателство „Изток-Запад“ – библиотека „Извори“. Поредицата има за цел да възроди интереса към четенето като интелектуално занимание, носещо смисъл и престиж.

Книгите от библиотека „Извори“ ще са неголеми по обем текстове, ключови за културната и духовната история на човечеството. Част от планираните заглавия в поредицата са: „Към себе си“ от императора-философ Марк Аврелий, „Реч за достойнството на човека“ от ренесансовия мислител Джовани Пико делла Мирандола, „Фрагменти“ на великия Леонардо да Винчи… Тези неголеми по обем, достъпни и като цена шедьоври на човешката мисъл ще дадат възможност на повече хора да се докоснат до магията на четенето.

ОТКЪС

Та Аристодем ми разказа, че веднъж срещнал Сократ окъпан и обут със сандали, което той рядко правел. И го попитал накъде е тръгнал такъв хубав.
А Сократ му отговорил:
– На вечеря у Агатон. Вчера му се измъкнах при награждаването, уплашен от тълпата, но обещах днес да присъствам. Та затова съм се направил, да ида хубав при хубав. А на теб как ти се струва да дойдеш непоканен на вечеря?
А аз рекох:
– Ти решаваш.
– Тогава върви с мен – рекъл той. – Според поговорката, която ние малко ще поразвалим и променим, „добрите сами отиват на вечеря у добрите“. Боя се обаче, че Омир не само е развалил тази поговорка, ами се е отнесъл безцеремонно с нея: защото след като е представил Агамемнон като доблестен воин, а Менелай като „воин мекушав“, когато Агамемнон дава вечеря след някакво жертвоприношение, Менелай отива неканен на пира, т.е. по-лошият сам се поканва у по-добрия.
Като чул това, Аристодем рекъл:
– Аз пък се боя, Сократе, че не според твоето, ами според Омировото разбиране на поговорката аз, простият човек, съм тръгнал непоканен на угощение при учения. Така че докато ме водиш, виж нещо да ме оправдаеш, защото аз няма да си призная, че съм дошъл непоканен, ами ще кажа, че ти си ме поканил.
– Две глави мислят по-добре от една, все нещо ще ни хрумне. Но хайде да вървим.
Та горе-долу това, разказа Аристодем, си говорили, преди да тръгнат. Докато вървели обаче, Сократ нещо се замислил и започнал да изостава и понеже Аристодем все го изчаквал, Сократ му казал да върви напред. Когато стигнал до дома на Агатон, сварил портата отворена и тогава, рече, му се случило нещо смешно. Вътре веднага го посрещнал някакъв роб и го завел при останалите, които вече били полегнали и тъкмо започвали да вечерят. И щом го видял, Агатон тутакси му рекъл:
– Аристодеме, дошъл си точно за да вечеряш с нас. Ако си за друго, остави го за друго време, че и вчера те търсих да те поканя, но не можах да те видя. А как така не ни водиш Сократ?
Тогава, рече той, аз се обърнах и видях, че Сократ не ме следва. После казах, че съм тръгнал заедно със Сократ и съм бил поканен от него на вечерята.
– Добре си направил – рекъл Агатон. – Но къде е той?
– Преди малко вървеше зад мен; и аз се чудя къде е.
– Я виж, момче да доведеш Сократ – рекъл Агатон на един роб. – А ти, Аристодеме, възлегни до Ериксимах.
Докато един роб му миел краката, та да полегне, рече той, друг влязал и известил:
– Тоя Сократ стои пред портата на съседите и аз го викам, а той не ще да влиза.
– Говориш глупости – рекъл Агатон. –
Я иди отново го повикай и не го изпускай.
А Аристодем казал:
– Недейте, оставете го. Има си този навик. Понякога застава някъде и просто си стои. Мисля, че скоро ще дойде. Не го закачайте, оставете го.
– Е, добре, щом така смяташ, така ще направим – отвърнал Агатон. – Момчета, гощавайте останалите. Слагайте на масата каквото желаете. Никой не ви надзирава, което и никога не съм правил. Та представете си сега, че вие сте поканили мен и другарите ми на вечеря и се погрижете за нас така, че да ви похвалим.
Аристодем разказа, че след това започнали да вечерят, а Сократ все не идвал. Агатон няколко пъти заръчвал да го повикат, а Аристодем го спирал. Най-сетне Сократ дошъл, като се забавил не толкова, колкото обикновено, но все пак останалите били преполовили вечерята. Тогава Агатон, който бил полегнал сам най-открая, рекъл:
– Полегни до мен Сократе, за да се докосна и насладя на мъдростта, която ти е дошла на входа. Ясно е, че си я открил и я носиш с теб. Иначе нямаше да помръднеш оттам.
А Сократ приседнал и рекъл:
– Хубаво щеше да е, Агатоне, ако мъдростта е такова нещо, че да прелива от по-пълното към по-празното, само като се докоснем, както водата тече по вълнения конец от по-пълната към по-празната чаша. Та ако мъдростта е такова нещо, аз съм истински щастливец, дето съм полегнал до теб, защото ще се напълня от теб с много и красива мъдрост. Моята е съвсем обикновена и неясна като сън, докато твоята е блестяща и обещаваща – ето как вчера тя се прояви наистина блестящо въпреки младостта ти, при това пред повече от тридесет хиляди елини.
– Не преувеличавай, Сократе! – рекъл Агатон. – Що се отнася до мъдростта, по-късно ще отсъдим чия е повече, моята или твоята, и ще вземем за съдия Дионис. Сега обаче се заеми с вечерята.