Всеки път, когато погледите на четиригодишния, борещ се с левкимията, Тоби Диксън и майка му се срещнат, тя с усмивка му прошепва, че всичко ще бъде наред, да не се притеснява, защото мама е до него.

Едва ли има майка, която да не изживява страданието на детето си като свое, но майката на това малко и смело момченце – лондончанката Ерика, наистина знае какво изпитва синът ѝ, просто защото и тя самата е болна от рак.

Да спасиш живот само минути след раждането си

През 2014 година животът на едно нормално и определящо се като щастливо британско семейство се преобръща. Месецът е юни, когато Ерика случайно открива бучка на гърдата си, докато кърми по-малкия брат на Тоби, който тогава е на 10 месеца.

36-годишната в момента жена си спомня, че въобще не се е притеснила, но все пак е решила да отиде на преглед. Не е изпитвала уплах докато е била в лекарския кабинет, нито по време на мамографията, нито дори, когато са ѝ направили биопсия, просто е била убедена, че няма как да ѝ има нещо. За жалост се оказва, че греши и докторите ѝ съобщават страшната вест, че има рак на гърдата.

Ракът е агресивен и бързо развиващ се и Ерика веднага започва първия от шест цикъла химиотерапия, а по-късно последва и мастектомия.

Младата дама и съпругът ѝ – 36-годишен IT специалист, още се опитват да асимилират новината, когато само шест седмици след диагностицирането на Ерика, им съобщават, че по-големият им син – Тоби, който по онова време все още не е навършил 4, страда от левкимия.

"Изведнъж целият ни свят се сгромоляса. Та той беше нашето малко момченце, не искахме нищо друго освен да му помогнем и той да се оправи", спомня си Ерика.

"Бен, съпругът ми, беше много емоционален, а аз просто исках да се стегна и бързо да направя всичко необходимо, за да оздравее детето ми. Знаех, че детската левкимия може да се пребори и тъй като самата аз бях диагностицирана от онкологично заболяване скоро, знаех какво следва и просто исках по-бързо докторите да решат какво ще е подходящото лечение за Тоби, за да започне да се подобрява."

Тоби е хоспитализиран за химиотерапия в болница в единия край на града. Ерика е у дома, но посещава лечебно заведение в другия край на Лондон за своята химиотерапия.

Брад и Анджелина за трудностите по време на мастектомията

"Бях много тъжна, защото исках да съм с Тоби постоянно, но в дните, когато бях на терапия, Бен настояваше да почивам вкъщи и той прекарваше деня с Тоби. Редувахме се, за да не остава никога самичък в болницата. Но у дома пък беше няколкомесечния Джейк, който също се нуджае от внимание и грижи. Добре, че майка ми дойде от Болтън, защото без нейната помощ не бихме се справили."

"Бен спря да ме придружава на химиотерапията, защото трябваше да е с Тоби. Но за късмет имах вярна и подкрепяща приятелка, която да идва с мен."

"Въпреки че страдах, защото много добре съзнавах точно колко зле се чувства детето ми, по някакъв начин бях късметлийка, че съм подготвена и знам от какво има нужда, защото самата аз минавах през това. Знаех колко е изморен след химиото и колко е гладен след стероидите... Не мога да повярвам колко беше смел Тоби през цялото време, не се разстрои, дори когато му опада косата, което ми даваше невероятна сила и на мен самата."

Края на миналата година лондончанката претърпява мастектомия, последвана от четири кръга химиотерапия и най-накрая чува радостна вест – рака го няма. Щастието на семейството е безгранично, когато и интензивната терапия на Тоби приключва и лекарите заявяват, че левкимията е победена. Все пак детето ще взима лекарстава и ще минава курсове на химиотерапия, докато стане на седем, за да е сигурно, че ракът няма да се завърне.

Ерика и Тоби посрещат тази Коледа здрави и щастливи, като позитивизмът и благодарността са изписани на лицето не само на младата майка, но и на всички членове на семейството.

"Първоначално когато ни диагностицираха, си мислех колко е несправедлив животът, но после се замислих: "Ами какво ако се беше случли на някого друг? Нима тогава щях да мисля, че е справедливо? Такива неща се случават и истината е, че ние сме невероятни късметлии. Да успеем и двамата да победим рака, това си е истинска благословия и въпреки че знам, че болестта ми бе агресивна и е възможно някога да се завърне, оставам оптимистка. Всички сме. Гледам как децата ми си играят на килима у дома, смеят се и съм благодарна. Вече не приемам нищо за даденост, нито един миг", споделя Ерика.

"Разказваме историята си, защото искаме да вдъхнем надежда и на други в нашето положение. Да им помогнем да разберат, че има надежда, че излекуването е възможно и реално, че лечението действа, че ракът е победим", допълва смелата дама.