Децата не са лошо нещо, но предизвикват огромен корем. Не трябва да пиеш, не трябва да пушиш, не трябва да се смачкваш във фитнес-залата. Като цяло, трябва да си почиваш и да се превърнеш в отчаяна съпруга. "Има ли една черта..." - всеки си е купувал тест за бременност, но аз винаги съм се молела да има само една черта. Нека тестът е валиден, а Жоро, Пешо или например Страхил е невинен. Да, да, знам, че няколко от девойките от Victoria's Secret си имат деца и после са се връщали идеално във форма. Но това не са нормални хора, това са съвършените жени.

Казвала съм и преди, че диети не спазвам и съм в добра форма, като почти не спортувам, но такива жени са като кукли Барби - те трябва винаги да са по бельо, а ние да изпадаме в депресия, като ги видим.

Започнах да пия хапчета "антибебе" на 17. Някой ми вкара в главата идеята, че е добре дори да ползваме презервативи с приятеля ми, да си пия хапчетата за всеки случай. После четох по темата и понаучих някои неща. Правих за първи път тест на 18 и щях да получа инфаркт, докато чаках резултата. Негативен, напих се от щастие. После си казах, че може да е грешен и направих още един. Пак негативен. И пих още. Но "пия само бЕло вино, пич", да е ясно. Ницше казва: "При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!". Ще го поправя: "При приятелка с дете ли отиваш? Не забравяй да си максимално търпелива".

Няколко мои приятелки имат деца? Ходих на гости на едната, когато момчето беше на 3 месеца. И посетих другата, когато момичето беше на 5 месеца. След 2 месеца им звънях да се видим навън. Не можеха. Момчето беше с колики, момичето ревеше по цял ден. След още 3 месеца повторих процедурата. И след още 2. И след още 5. Децата бяха болни, преминаваха на пюрета, растяха им зъби, прохождаха и се бяха ударили, имаха прощъпулници, чакаха евентуални бавачки, преминаваха на полутвърда храна... Извинявайте, ако съм объркала кое след кое е, ама наистина не се опитах да запомня. Профилните снимки и на двете ми приятелки във фейсбук, туитър и инстаграм не са на тях или на тях и децата им, а само на децата. Все едно си пиша с пеленачета. Гледам пекрасни детски физиономии, но искам да видя лицата на моите приятелки. "И ти ще стигнеш до това!", казват ми видимо доволни. Добре, и аз искам да имам дете някой ден, ама аз ще си остана аз, а няма да съм снимка на детето си. Ще го обичам много, но няма да занимавам всички кога му е пораснало зъбче и кога е проходило. Вие нормални ли сте, момичета?! Никой, повтарям, никой не се интересува от това, само вие. Колкото и да обичате децата си, спестете на останалия свят изключителните подробности на всеки час за бебето, моля ви.

Обещавам тържествено, че един ден като проимам детенце, няма да поствам снимки на кръгъл час, няма да правя "събития" кога се е усмихнало за 11-и път и няма да снимам всяка играчка, която прекрасните ми колежки от Woman.bg са му подарили. Детето ще си е мое и няма да натрапвам прекрасната му екзистенция (както и Кант твърди, че трябва да се прави) на всички останали. Така че, скъпи момичета, ако имате деца, радвайте им се и ги превръщайте в пълноценни умни същества, а не претоварвайте социалните мрежи с великите им постижения. А, да - не бойте се, деца, за утрешния ден, майките ви един ден ще станат нормални.

автор: Ана Островска