Феминизмът ни беше необходим. Но злоупотребихме с него. Сега страничните ефекти са световъртеж, гняв, истерии, безизходица. Тотален провал в личния живот.

***

Едно от клишираните послания, които напоследък всяка втора девойка периодично публикува, гласи нещо такова: „Виждали ли сте яйцеклетка да гони сперматозоид?“

Да ви кажа, аз не съм. Но и да видя, сигурно и това вече няма да ме изненада!

Само ще подходя деликатно, като вметна: Ние сами си го направихме! Това е.

И аз не се изключвам съвсем от уравнението. Даже съм за наказание.

Което не съм сигурна, дали според днешната идеология на връзките не трябва всъщност да ми хареса...

Ех, кога толкова полудя светът? Някак си не усетих. Израстваш с едни убеждения, после се оказва, че няма какво да ги правиш. Изтекъл срок, демоде са.

Вече не е модерно да ти отстъпват ред, защото си дама. Каква ти дама?

Трябва да се буташ с лакти на опашки, улици, да си държиш вратата, тоест да я подпираш вероятно с някой крак. Защото ръцете ти са заети с покупките, които носиш сама, защото си мъжко момиче. Не си някаква глезла, която се притеснява, че ще си повреди маникюра. А то си е притеснително, защото си е скъпа поддръжката на маникюра. И наложителна! Все пак ти ходиш на работа, трябва да изглеждаш като от корица на списание. В противен случай си аут. И то светкавично бързо. Не може да си позволиш да се появиш с прическа тип „ Възглавницата ми се превръща нощем в луд стилист и експериментира с мен.“ Не можеш. Нито пък с подпухнали очи, защото единственото време да свършиш нещо странично е през нощта. Какво пък, 4 часа сън не са толкова малко!

В момента, в който малко сгафиш и те видят като отчаяна съпруга, неугледна домакиня, стресирана и раздърпана домошарка, с теб е свършено. Веднага идва ред на следващата. Чакат на опашка още 10 миски, да заемат позицията ти - на по-малко години са, но с по-голяма гръдна обиколка, с богат чичо. И това е. Кой те мисли, че си работила като безсмъртна, за да си плащаш таксите в университета? За да си изкараш образованието с учене? За да може после да работиш сред вълците, да си извоюваш мястото? Чудо голямо! Някоя новоизлюпена „интелектуалка“, подражаваща на родните „звезди“, съвсем успешно ще те замести. Е, може да не знае откъде да си включи настолния компютър или да разпечата 300 двустранни листа, или грамотно да си изпише самата длъжност. Но тя се усмихва, облича се с рокли като за дискотека и е „отворена“ за много нови неща. Колко сладко!

Да, вероятно ако и теб са те гледали като саксийно цвете, щеше да имаш невероятната възможност да си като гореописаната.

Но не си. Феминизмът ни беше необходим. Но злоупотребихме с него. Сега страничните ефекти са световъртеж, гняв, истерии, безизходица. Тотален провал в личния живот.

Откачената амбициозност, неспрестанното перчене колко сме мултифункционални ни доведоха до тук. Ние приличаме на жени, но сме забравили как да бъдем такива. Как да се държим така. И мъжете го усещат. Някои уж много се възхищават на тази независимост. Докато не се сблъскат с нея. Тогава имат два варианта. Единият е да избягат с писъци, защото застрашаваш тяхната сила, мъжественост и авторитет. Което е разбираемо. Замисли се, как ще се чувстваш ти, ако той е по-женствен от теб? Ако прекарва повече време пред огледалото? Ако ти краде шанса за драма? Ако шкафчето му с козметика е по-пълно от твоето? Ако мрънка, глези се, плаче, нуждае се от теб денонощно. Не поема инициатива за нищо? Това нали е твоята роля?

Вторияj вариант е удобно да се възползва от спартанския ти дух. Да живее на твой гръб като паразит, знаейки, че няма нужда нищо да върши. Защото ти идеално се справяш и сама! Дори в един момент ще свикне дотолкова с това да си му гадже, приятелче за спорт и чашка, майка, психолог, счетоводител, чистачка, готвачка, гледачка и каквото друго се сетиш, че ще рухнеш.

Ще се изцедиш дотолкова, че ще си вечно изморена, сериозна, интересна колкото дивана в хола му. И тогава ще ти рекне, че вече не го привличаш, че няма тръпка. Защото си му го направила прекалено лесно, та чак му е доскучало...

Прогнозите не са никак мотивиращи, нали?

Тогава, нека се успокоим! Да отпуснем малко края? Да си припомним как се кокетничеше, как да отмяташ „небрежно“ коса, да пърхаш с мигли. Да не открадваш шанса на мъжа да бъде мъж. Нямаш избор? Имаш, винаги имаш избор. И за поведението си, и за мъжа.

Позволи му да се бори, да се доказва, да те закриля и подкрепя. Стига си размахвала лозунги, с които доказваш „колко си мъж“. Мила, НЕ СИ! И не ти трябва да бъдеш. Тези, които ще те ценят и харесват ще го направят, въпреки твоите слабости. Отстоявай всичко, което е важно за теб, преследвай целите си. Но не и това, което ти се полага по рождение – просто да бъдеш жена.