Основна тема в творбите на Достоевски е човешката психология и отражението на събитията в Русия през XIX в. върху нея. Първоначално той е обучаван да бъде военен инженер, но скоро след завършването на образованието си проявява силен интерес към литературата и писането. Едни от най-успешните и популярните му произведения са „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови", а любимият му руски автор е Пушкин.

Фьодор Достоевски е отраснал в добро семейство и получава необходимите родителски грижи. Съдбата обаче често не е благосклонна към него.

Когато е на 15 години, той губи майка си, след като тя се разболява от туберкулоза. По време на обучението си в Петербургското военно-инженерно училище се чувства нещастен, тъй като не проявява интерес към предметите, които изучава там и заради трудния си характер често е игнориран от връстниците си. Бащата на Фьодор също често имал спречквания с околните, тъй като бил с избухлив нрав, в резултат на който намира и смъртта си. Бъдещият писател получава първия си епилептичен пристъп, когато получава писмо, че баща му Михаил е бил убит при поредното спречкване.

След като завършва академията, Достоевски често посещава различни културни мероприятия (опери, концерти, театрални постановки), работи като чертожник и си осигурява допълнителни приходи с преводи на различни творби („Дон Карлос“ на Гьоте, „Борис Годунов“ на Пушкин). През 1844 г. той е уволнен, а финансовите му затруднения го карат да напише и първия си роман.

Въпреки че среща неодобрение от пресата за творчеството си, здравето му се влошава и епилептичните му пристъпи зачестяват, той продължава да пише. Той е смятан за предшественик на екзистенциализма, а произведението му „Записки от подземието“ е известно още като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“. Произведенията на Достоевски са истинска дисекция на човешката психика с акцент върху възприятията на човешката душа.

Гениалният руски автор получава признание приживе и е много уважаван сред интелектуалните кръгове. В края на житейския му път той е поканен от император Александър II да образова синовете му и става почетен член на Руската академия на науките. До края на живота си Достоевски продължава да разширява контактите си с влиятелни личности и печели все повече уважение.

Писателят изживява една голяма, но несподелена любов. Той е запленен от съпругата на Александър Исаев – Мария, и след смъртта му Достоевски й споделя чувствата си. Първоначално тя се съгласява да заживее с него, но не след дълго го напуска. След време те възобновяват отношенията си и сключват брак, но семейният им живот не е щастлив.

Фьодор Достоевски си отива от този свят на 9 февруари 1881 г. заради влошеното си здравословно състояние.

Днес ще почетем великия писател с някои от най-незабравимите му цитати:

"Красотата ще спаси света."

"Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си."

"Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече."

"Адвокатът е съвест под наем."

"Умната жена и ревнивата жена са две различни неща."

"Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл."

Четете още: Лев Толстой: Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл