Лев Толстой: Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл

На 9 септември, през далечната 1828 г., се ражда легендата на руската и световна литературна класика – Лев Толстой.

Писателят, който завеща на човечеството своите безсмъртни романи, пиеси, разкази и съчинения, превърнали се в алманах на човешката душа и промисъл. Като бисери в съкровищницата на литературната класика завинаги ще блестят заглавия като "Анна Каренина“, "Война и мир“, „Възкресение“. Истории, които докосват сърцето с проникновението и таланта на своя автор. Великан на мисълта.

Толстой е определян като най-великия романист в световната история. Признат е за патриарх на руската литература още приживе, а неговото необятно и многолико творчество влива нова живителна сила в руския и световния реализъм.

Владимир Набоков използвал в своите лекции интересен метод, с който представял своето отношение към световни класици – затварял всички щори в помещението до пълна тъмнина. След това изричал: „На небосклона на руската литература това е Гогол“ – в дъното на стаята светвала лампа. „Това е Чехов“ – на тавана светвала друга лампа като звезда. „Това е Достоевски“ – тогава Набоков включвал всички лампи в помещението. „А това е Толстой“ – дръпвал рязко щорите и цялата стая се обливала в ярка слънчева светлина.

Да надзърнем и ние в блясъка на неговите послания:

"Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си."

"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица – някаква награда – пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия."

"Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл."

"Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума."

"Нямам всичко, което обичам, но обичам всичко, което имам."

"Истинската мъдрост не е многословна."

"Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно."

"Винаги ни се струва, че ни обичат за това, че сме толкова добри. А не се досещаме, че ни обичат, защото са добри тези, които ни обичат."

"Щастието не е в това винаги да правиш каквото искаш, а винаги да искаш това, което правиш."

"Нека всеки мете пред собствената си врата. Когато всеки прави така, улицата ще е чиста."

"Силата на правителството се крепи върху невежеството на народа. Затова то винаги ще се бори против просвещението. Време е да разберем това."

"Уважението е измислено, за да скрива празнотата, където би трябвало да е любовта."

"Светът се движи напред благодарение на тези, които страдат."

"Всичко идва при този, който умее да чака."

"Същността на всяка вяра е в това да придава на живота смисъл, който не може да бъде унищожен от смъртта."

"Щастието по-охотно влиза в дом, в който цари добро настроение."

"Сигурен съм, че смисълът на живота за всеки от нас е просто да расте в любов."

"Всеки мечтае да промени света, но никой не си поставя за цел да промени себе си."

"Лицето и на най-злия човек процъфтява, когато му кажат, че го обичат. Като че ли в това е щастието."

"Великите истини винаги са прости."

Петя Дубарова: Българската поетеса, в която живееше цялото небе