Повод да си спомним за живота и трагичната съдба на четири от най-именитите и легендарни владетелки в историята на човечеството, е излязлата наскоро на българския пазар книга "Прокълнатите кралици". В нея авторката Кристина Морато описва трънливия път към славата и бремето на властта, което всички те са били принудени да понесат върху плещите си. С изключителен замах разказва за великите владетелки и страданията, които тяхната крехка женска душевност е била принудена да понесе. Преди да разгърнете страниците на интересното четиво, ви предлагаме да се докоснете, макар и бегло, до малък сегмент от перипетиите и несгодите, съпътствали тези жени през по-голямата част от величествения им, но трагичен житейски път, осеян с много болка, скръб и изпитания.

Императрица Сиси

Източник: Pinterest.com

На 24 април 1854 г. баварската принцеса – Елизабет, или както е наричана още от детството си Сиси, сключва брак с Франц Йосиф във Виена. От този момент е обявена за императрица на Австрия. Не след дълго кралската двойка посреща на бял свят първите си рожби: София – на 5 март 1855, и Гизела – на 15 юли 1856. За зла участ Елизабет е лишена от възможността сама да отглежда дъщерите си. С това се заема майката на Франц Йосиф, с която през целия си живот Сиси е в постоянен конфликт. Предстои първото голямо нещастие, с което Елизабет ще се сблъска. По време на пътуване до Унгария двете ѝ деца се разболяват сериозно. Гизела успява да се възстанови, но 2-годишната София издъхва в ръцете на майка си. Смъртта на дъщеря ѝ разстройва сериозно емоционалното състояние на императрицата, която обвинява себе си за случилото се. На следващата година, 21 август 1858, се ражда синът ѝ Рудолф. Следва войната с Франция от 1859 г., по време на която императорската двойка преживява дълга раздяла. Въпреки постоянните любовни писма, които Франц изпраща на любимата си от фронта, безспирните спорове между Елизабет и свекърва й ескалират до такава степен, че това разстройва още повече психиката на Сиси. След като Франц се завръща от фронта, и двамата разбират, че между тях е зейнала огромната пропаст на отчуждението. За да избяга от нервното напрежение, Сиси се отдава на редица пътешествия из Европа и Средиземноморието, превръщайки се в еталон за стил и красота.

На 30 януари 1889 г. Сиси преживява второто голямо нещастие в живота си. Синът ѝ - ерцхерцог Рудолф Австрийски, и приятелката му - баронеса Мери фон Вечера, са намерени мъртви в ловната хижа на Рудолф в Майерлинг, Австрия. По официални данни причината за смъртта им е самоубийство.След тази трагедия до края на живота си императрицата не престава да носи тъмни дрехи в знак на дълбока скръб Дългата черна рокля и тъмният воал, закриващ лицето ѝ в знак на траур, стават нейна запазена марка. На 10 септември 1898 г., Сиси и придружаващата я придворна дама се разхождат по крайбрежния булевард на Женева на път за пристанището, където един италиански анархист на име Луиджи Лукени пробожда австро-унгарската императрица с пила. Раната се оказва смъртоносна и не след дълго Сиси напуска този свята на 60 години.

Мария-Антоанета

Източник: handelforever.com

Австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI, Мария-Антоанета е известна с бурния си и многолик живот, изпълнен с безброй перипетии, злословия и изпитания, които е принудена да търпи през целия си живот като кралица до сетните си дни. Продължителното бездетие на кралската двойка е причина Мария-Антоанета да търпи подигравки от страна на злите езици, които непрекъснато я заобикалят, заради импотентността, както и редица обвинения в многобройни извънбрачни връзки. Тя е майка на три деца, едно от които – престолонаследникът Луи XVII - умира едва на 10 години в затвора Тампъл по време на Френската революция. Мария-Антоанета остава в историята и с легендарната си екстравагантност, със страстта по хазарта, с любовта към книгите и културния живот на древни народи, с одумванията и клеветите по неин адрес, и с трагичната си смърт на гилотинта, след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.

Александра Романова

Източник: foma.ru

Александа Романова е германска принцеса и императрица на Русия. Тя е жената до последния руски император – Николай II. През годините Александра ражда четири дъщери и един син на Николай II – бъдещият престолонаследник, който така и не успява да доживее своето време - .Алексей Николаевич. Радостта от раждането на Алексей обаче е помрачена, след като става ясно, че Александра е придала на сина си наследствената болест хемофилия, която преследва много от потомците на кралица Виктория. Хемофилията прави Алексей изключително крехък, причинява му болезнени пристъпи и кръвоизливи. От този момент насетне Александра посвещава изцяло времето и енергията си на грижите за сина си. Избухването на Февруарската революция в Русия срещу царизма е началото на края на тривековното управление на императорската фамилия Романови. Николай II абдикира, а Александра е арестувана по нареждане на временното правителство. След редица перипетии, в ранното утро на 17 юли 1918 г. Николай II, Александра, децата им и няколко верни слуги на царското семейство са отведени в мазето на Ипатиевата къща, където биват държани в изолация под надзора на болшевиките. На другия ден всички са разстреляни един след друг.

Кралица Виктория

Източник: dailymail.co.uk

Детството на Виктория е осеяно с много болка и изпитания. Самата кралица описва детските си години, като „много тъжни“ и дори „жестоки“. Възпитавана от деспотична майка, момичето израства лишено от социален живот. В представите на тираничната й майка светът извън двореца бил „средище на разврат“. Строгата майка също така налага няколко правила, които днес звучат фрапиращо и абсурдно: до сватбата Виктория трябва да спи в една спалня с майка си, не й било позволено да разговаря с непознати хора, а също и да плаче пред публика.

На 28 юни 1838 г. Виктория е коронясана за монарх, след като баща й и дядо й умират, а тримата й чичовци не оставят наследници. На 21 години се омъжва за първия си братовчед принц Албърт. Любовта между двамата пламва още в първия миг на тяхната среща и остава в историята като една от най-романтичните в света. По време на брака си те са неразделни. Кралицата неотлъчно подкрепя и застава зад съпруга си във всеки един труден за него момент. Той пък е пръв неин съветник по държавните въпроси, особено дипломацията. През 20-годишния си семеен живот кралската двойка се радва на девет деца. Неочакваната смърт на принц Албърт, в резултат на заболяване от тиф, любовта на кралицата не секва. Виктория води затворен живот в пълен траур продължение на години. Кралицата оцелява в няколко атентата срещу нея. Времето на нейното управление, траело цели 63 години, е свързано с разцвета на Индустриалната революция.