Днес почитаме един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец. Празникът у нас е известен и като Ден на храбростта и Българската армия.

Ревностен защитник на християнската вяра, Свети Георги е измъчван жестоко и обезглавен през 288 г. от император Максимилиан. Със своята мъченическа смърт се превръща в символ на идеалния воин. Според народните поверия и легенди Свети Георги е славен и непобедим змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя. Именно това е и образът, застъпен в иконографията. На иконите светецът е изобразяван винаги на бял кон с копие в ръка, пронизващо ламя – символ на злото.

Свети Георги е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора, както и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

Гергьовден бележи началото на лятото и новата стопанска година. Ето защо на този ден от стари времена се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството, здравето и плодородието.

Традиции и обичаи

* Във всеки дом се пече агне, а около празничната софра се събира цялото семейство. На трапезата задължително присъстват обредният хляб, баница, млечни продукти, агнешка дроб сарма, варено жито и дъхаво червено вино.

* Обредният хляб се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава. Около отрупаната с празнични гозби трапеза се играят гергьовденски хора, а накрая кокалите от агнето се заравят в земята, за да е берекетлийска цялата година.

* Девойките се люлеят на люлки за здраве и хубост.

* Стопанката на къщата става в ранно утро и премита двора, за да прогони злите сили. За берекет, щастие и здраве през цялата година тя закичва вратите с китки от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче.

* Овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината, се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец. Същият се поставя и на вратата на кошарката. След това овцата се дои от млада жена във фертилна възраст. На менчето се привързва цветна китка с червен конец.

Четете още: Червен конец против уроки, лош късмет и проклятия

* На Гергьовден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата.

* В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да се сдобият с рожба.

* В ранно утро се набира коприва, за да се прогонят злите сили. Старите хора докосвали с китка коприва ходилата всички у дома, за да не ги застига злата сила през цялата година.

* Вярва се още, че ако на Гергьовден вали, всяка капка носи жълтица.

* По стара българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, трябва да се заколи. На главата му се поставя венец, оплетен от свежи пролетни цветя и зелени клончета. В някои краища езикът на агнето се намазва със сол, за да са сити хората и плодородна годината. В устата му се поставя свежа трева за здраве, за да са здрави всички в къщата, а поляните да изобилстват от трева за паша на животните.

На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо.
Честит празник на всички!