Има много истории за невъзможната любов в стил Ромео и Жулиета, но малко са толкова затрогващи, колкото е тази на Брайън Грувър и Йелена Голиъс, разделени от Сталин.

Предстоеше спектакълът да започне и ложите в "Болшой театър" се изпълваха с добре облечени дами, придружавани от господа във фракове. Брайън седеше на мястото си и се оглеждаше разсеяно, когато погледът му бе привлечен от една жена.

Тя бе не просто фина и елегантно облечена, а най-красивата дама, която някога е виждал – с червена рокля на черни цветя и с кестеняви къдрици, нежно падащи върху деликатните ѝ рамене.

Спектакълът е един от най-зрелищните, поставяни в театъра, но въпреки това Брайън не сваля погледа си от красивата непозната. След края на представлението тръгва след нея и я моли да приеме да вечеря с него.

Двамата за кратко говорят пред внушителната сграда на театъра, като по време на разговора Брайън дава шлифера си на събеседничката си, на която ѝ е видимо студено. Тя го приема неохотно, но категорично отказва поканата му за вечеря.

Йелена не е част от елита на партията и за нея е опасно да общува с чужденец. Това може да коства не само работата ѝ, но и свободата ѝ.

Вече запътила се да си ходи, Брайън я спира.

- Почакай, как се казваш?

- Йелена Голиъс.

- Брайън Грувър.

- Приятно ми е, Брайън.

С тези думи се поставя началото на една от най-епичните любовни истории на миналия век.

За щастие на Брайън връхната му дреха, в джоба на която са всичките му документи, остава в Йелена. Това принуждава Лена, както я наричат близките, да се срещне отново със симпатичния непознат.

От документите красавицата разбира, че непознатият е отседнал в хотел "Метрополитън" и отива там, за да му ги върне.

Въпреки че я е страх от проблеми с властите, Лена приема предложението на Брайън да пийнат в лоби бара. Едното питие е последвано от второ, от вечеря и дълги разговори за живота.

След тази среща следват още няколко и неусетно работещата като медицинска сестра Йелена и Брайън – инженер, нает от британска компания, сътрудничеща си със Съветския съюз, се влюбват.

Двамата се женят през 1933 година, но на приказката, в която живеят, внезапно се слага край.

Семеен проблем кара Брайън да се върне спешно във Великобритания. Той планира да седи на Острова само няколко седмици и не предполага, че всъщност ще прекара в родината си, далече от любимата жена, цели пет мъчителни години.

Докато Брайън е във Великобритания, напрежението между Сталин и Хитлер расте и войната се задава. Съветският диктатор става особено параноичен и напълно изолира страната си от света.

Брайън се опитва многократно да се върне в Съветския съюз и кандидатства за виза, но така и не я получава. Заминава за Иран и се надява от там да успее да стигне при съпругата си, но безуспешно.

Годините бавно минават, а Брайън гасне без своята съпруга. Единственото, което го поддържа жив и, както той по-късно споделя – го спира да не сложи край на живота си, са писмата от Лена.

Всичко обаче се променя, когато Йелена му пише, че вече не издържа да е разделена от него, болката е прекалено голяма. По-добре да забравят един за друг, защото е мъчително да живее със спомена за него.

Тогава Грувър решава, че трябва да действа по-крайно. През октомври 1938 г. се записва на курс за летци и след един месец го завършва, решен да пилотира до СССР, за да се върне при съпругата си.

Всички около него му повтарят, че това е лудост, но с последните си 250 паунда той купува стар, прашясъл самолет за 170 паунда и с останалите наема пилот, който да му помогне да стигне до Швеция, откъдето е най-лесно да прелети до целта си.

Така на 14 ноември – точно месец след като получава последното писмо от Йелена, Брайън излита от летище в Швеция и се отправя към Москва. Само с компас, карта и снимка на любимата, която няма търпение да зърне.

След 8 часа в самолета той замръзва и съзнава, че е много възможно да се разбие някъде и да не види любимата си, но по-късно признава, че и без това живот без Лена не му е нужен.

Брайън се надява да кацне в Москва, но потрошеният самолет, който наема, го изоставя по-рано и той трудно се приземява на около 100 километра от столицата.

Мечтае си за прегръдката на любимата си, но вместо това е заловен от съветски военни и вкаран в затвора по обвинение за шпионаж. Прекарва там няколко месеца, но скоро историята му се разчува и всички в Съветския съюз научават за мъжа, прелетял хиляди километри и нахлул във вражеска държава заради любовта.

За съдбата на Брайън и Йелена научава цяла Европа и скоро тяхната история е по-обсъждана дори от войната. Любовта на двамата е централна тема във водещите европейски вестници.

Европейската дипломация се застъпва за Брайън и благодарение на това той спасява живота си. Единственото наказание, което получава, е глоба и конфискация на самолета.

Съветските власти обаче нареждат незабавното депортирана на англичанина. По-късно той ще разкрие, че в този момент му се е искало да бъде екзекутиран, защото живот далеч от Йелена за него и без това няма.
На 3 януари 1939 година, едно денонощие преди да бъде отведен от ареста, в който е държан, при него идва Лавреентий Берия, началник на съветските тайни служби и вторият най-могъщ човек в държавата.

Брайън и Берия се запознават преди много години, когато Грувър работи като инженер за Съветския съюз и е награден затова, че благодарение на своевременната си реакция спасява живота на мнозина работници в петролно находище.

Берия говори с Брайън на по водка като със стар приятел и му дава три дни да вземе Йелена и да напусне Съветския съюз заедно с нея, съветвайки ги да заминат извън Европа.

Четете още: Линда Еванджелиста: Не ставам от леглото за по-малко от 10 000 долара

Това е нещо невиждано досега – една от най-изявените и страшни фигури на комунистическия режим да разреши чужденец, обявен за шпионин, да напусне страната.

Когато Йелена и Брайън пристигат във Великобритания, те са посрещнати като звезди, двамата са заобиколени от фотографи и репортери, жадуващи да разберат повече за любовната история на десетилетието. Дори самият Хитлер иска да се срещне с тях, ще разкаже по-късно Грувър, но те отказват.

Влюбените живеят за кратко в английската провинция, а после се местят за постоянно в Танзания, Африка. Там се раждат двамата им синове и семейството живее щастливо и спокойно дълги години.

Йелена почива на 92, малко след 58-та годишнина от сватбата, а Брайън си отива от този свят през 1992 година. Невероятната им любов е разказана в книга, която пожънва голям успех, а съвсем скоро се очаква и холивудски филм по разказа за разтърсващите събития.

Четете още: Да избягаш от сватбата си - 6 невероятни истории