Всички вероятно сте имали усещането, че някой ви наблюдава, но не знаете как дори ви е хрумнало това. Неврологията има обяснение и отговорът ще ви изуми.

Случвало ли ви се е, когато се возите в метрото или сте седнали на маса в заведение, изведнъж да погледнете в определена посока и точно от там да ви наблюдават чифт любопитни очи. Възможно ли е да сте знаели, че някой ви гледа? Интуиция знае, може би. Явно зрението ни също може да работи по мистериозен начин, за който дори не сте подозирали до този момент.

Вероятно повечето хора си представят, че когато погледнат нещо, тръгва сигнал от очния нерв към главния мозък, който ни дава представа за това, което виждаме. Всъщност този процес се случва по много по-сложен и странен начин.

Веднага щом информацията от ретината се задвижи по нервната система, тя минава през най-малко 10 различни области в мозъка, всяка от които има специална функция. Възприятията за цвят и контраст се анализират в таламуса (част от междинния мозък), но заедно с тях другите части от мозъка също обработват зрителната информацията, която дори не осъзнаваме.

Хората, преживели неврологични травми, могат да ни дадат повече сведения за тези механизми. Ако при инцидент е засегнат таламуса, това ще даде отражение върху вашето зрение. Но ако нараняването не е на самите очи, то онези части от мозъка, които също обработват зрителните сигнали, продължават да работят. Това означава, че дори без да използвате таламуса си и въпреки липсата на субективна представа за това, което виждате, все още ще реагирате на онези неща, които уловени от очите, достигат до вас благодарение на специфичната зрителна функция на вашия мозък. Проведено е изследване с такъв вид пациенти, които освен, че могат да уловят наличието на светлина и нейния източник, дори усещат емоции и движения.

Нашият мозък е чувствителен към неща, за които нямаме съзнателно усещане. В подкрепа на тази теза е проведено следното проучване. Пациент, който е претърпял инсулт, засегнал таламуса му, е изправен пред редица картини, на които има нарисувани хора, гледащи право напред, настрани и надолу. По време на изследването се проследява мозъчната активност на пациента със скенер и изненадващото е, че се наблюдава по-голяма активност в амигдалата (област в мозъка, отговорна за емоциите и разбирането на лицевите изражения на хората), когато пред него е поставена снимка на човек, който гледа право напред.

Четете още: Германци изследват как се живее с БГ пенсия

Подобни изследвания всъщност доказват, че ние сме устроени по много по-прост начин, отколкото предполагаме, с цел да бъдем по-адаптивни. Това е инстинкт за самосъхранение, който обаче вече не използваме, затова и не го осъзнаваме. По-точно проучването доказва, че ние долавяме хората, които гледат към нас, само ако се намират в полезрението ни и реално несъзнателно ги виждаме с крайчеца на окото си. Което означава, че когато си стоите в метрото и изведнъж погледнете наляво и там срещнете погледа на някой непознат, то мозъкът ви е анализирал всичко, което окото ви възприема от заобикалящия ви свят, докато съзнанието ви е съсредоточено върху нещо друго. И ще ви разочароваме, но не притежавате суперсили, просто мозъкът ви работи по удивителен начин.