Журналистът на BBC Марк Истън излезе с позиция за терористичния акт в Манчестър, която изразяват множество британци, а вярваме и милиони хора по света. Решихме да споделим с вас неговите виждания за случилото се вчера.

„Това беше преднамерена атака срещу невинността и щастието. Една атака срещу жужащи деца, изпълнени с енергия и вълнение от срещата си с любимата им поп звезда, деца с музика в ушите и усмивки на младите им лица.

Така мога да опиша момента, в който някой е решил да даде воля на собствените си горчивина, злоба и омраза. При това с експлозиви, пирони и необяснима жестокост.

Избрали са младите и беззащитните за жертви, защото смятат, че това е слабото ни място. Терористите се опитват да ни разделят, прицелвайки се в най-милото ни. Нашите деца. Нашата свобода. Нашето бъдеще.

Четете още: Ограбен живот без време: Това е първата жертва на терористичния акт в Манчестър

Първоначално за всеки е невъзможно да разбере подобна жестокост. Тогава си припомняме, че историята на човечеството е рамкирана от актове на неизмерима жестокост. Тероризмът не е нещо ново. В продължение на векове той е бил оръжие в ръцете на тези, които се стремят да пренаредят социалните структури и норми по свой собствен модел.

Стратегията тук е да провокира, да предизвика реакции, които противоречат на принципите, които ценим толкова много и които те искат да подкопаят..

В космополитен град като Манчестър, силата идва от толерантността към различността и от липсата на разбиране към несправедливостите. Винаги ще има напрежение и неразбирателство, но уважението към правото на другия да вижда света по свой начин и подпомагането на ближните във време на трудности е лепилото, което споява нашето общество.

Опитът ни показва, че в реакцията си към силната болка от вчерашното насилие срещу нашите деца, е необходимо да останем верни на своите ценности, колкото и трудно да ни се вижда това. Избухването в нападки би означавало да дадем властта в ръцете на камикадзето и неговите съучастници.

Със сигурност ще има гласове, които ще прокламират отмъщение и възмездие, но силата идва от спокойствието и решителността. Линейките, които отговориха с такъв професионализъм, себеотдаване и кураж на подобен риск, начинът по който те успяха да помогнат на жертвите и техните семейства е един от вариантите да ваксинираме обществото си срещу омразата, която разяжда нашия социум.

Тези, които се редят на опашка в Манчестър, за да дарят кръв, са хора от всякакви националности и религии, които разбират, че всички сме еднакви, независимо от цвета на кожата си. Това е време, в което трябва да си помагаме.

Обединеният Манчестър е отговорът на подобна жестока атака.“

Тук идва времето, в което да се замислим колко незначителни са ежедневните ни проблеми, в които често се вглъбяваме и че здравето и животът на близките ни е най-ценното, което притежаваме. Ако продължим по-надълбоко в разсъжденията си, е добре да си дадем сметка и в какво общество живеем в България, колко си помагаме един на друг, колко сме толерантни и колко разбиране проявяваме. За да не бъдем голословни ще ви припомним скорошното нападение срещу възрастна жена в Бургас, при което никой от минувачите не пожела да й помогне.

Не искаме да описваме света, който обитаваме само в черни краски, имаме желание само да ви обърнем внимание към толерантността, която често ни липсва. Защото, ако искаме промяна, тя трябва да започне от самите нас. Бъдете добри, помагайте на близките си и на непознати, защото само това има значение. Всички дишаме един въздух, всички се стремим да бъдем щастливи, всички сме хора.