На 12 декември 1938 г. се ражда едно от най-красивите и талантливи женски лица на българското кино и театър. Незабравимата. Жената с голяма буква, в която всички бяха влюбени и още са.

Невена е родена в град Дупница. Семейството ѝ е изключително интересно.

Майка ѝ по бащина линия произхожда от стария български род Манджукови, а по майчина се родее с австрийската аристократична династия Фон Хелденберг. Баща ѝ е офицер от царската армия.

"Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене. Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена..."

Така я описва в биографичната си книга, посветена на нейните личност и талант, журналистът Георги Тошев - „Невена Коканова: Коя съм аз?“

Първата си изява в киното Невена прави едва на 19 години - като Ема от филма „Години за любов“ (1957). Критиката е впечатлена, а зрителите – спечелени... Завинаги. На същата тази крехка възраст Невена вече е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, или Шарлето, както го наричат всички. Любовта между тях пламва на снимачната площадка на филма на Янко Янков „Години за любов“. Една любов, която се пренася в реалния живот, за да оцелее през годините.

След успешния ѝ дебют в киното над Невена започват да се изсипва дъжд от предложения. Една след друга следват звездните ѝ превъплъщения в незабравимите женски образи на Ирина от „Тютюн”, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Неда от „Отклонение“, Герда от „С дъх на бадеми“, Тинка от „Момчето си отива“ и т.н.

Толкова истински и пълнокръвни, каквито само явление като Коканова може да извае. Нейната брилянтна и неподражаема актьорска игра направи много от тези филми шедьоври, бисери от съкровищницата не само на българската, но и на световната кинокласика!

Няма как да не споменем и трогателната любовна история между нея и сръбския актьор Раде Маркович. Една история, наподобяваща сюжет от класически филм. Една изпепеляваща любов, която пламва на снимачната площадка на филма „Крадецът на праскови” (1964).

След 7-годишен бурен романс Невена и Раде се разделят. Разкъсвана между любовта и дълга към съпруга си, Невена отчаяно избира семейния подслон. Между нея и Раде обаче любовта не угасва. В продължение на десетилетия те си разменят разтърсващи любовни писма. Той не спира да я чака. Така и не успява да я дочака. Тя умира от рак. До последния си дъх Раде не може да си прости, че не е могъл да каже на своята Невена последно „Обичам те”.

Когато е в Кан, обляна от светлините на прожекторите, в компанията на най-големите филмови звезди в света, тя е само на 23 години. А председателят на журито - големият френски писател Андре Мороа, я посреща пред прочутия червен килим, целува ръката ѝ и ѝ казва: ”Вие ме развълнувахте!” Това се случва пред великите Фелини, Висконти, Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър. А българският ”Тютюн” е в компанията на филми шедьоври.

Отива си на 3 юни 2000 г., но остана в сърцата ни все така омайваща и магнетична, фина и непокорна, изящна и благородно красива, с усмивка на Мадона и очи на чародейка – такава каквато винаги е била и ще я запомним.

След смъртта ѝ в знак на преклонение пред нейния талант Министерство на културата съвместно с „Бояна Филм“ учредяват филмова награда за обещаващ филмов дебют на актриса - „Награда на името на Невена Коканова“.

На финала нека да си припомним някои от най-красивите и мъдри разсъждения и мисли на Невена Коканова за нещата от живота и любовта:

„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява."

„Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината … не знам и аз. Или действително – аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси … откъде накъде? Това е моят си живот.“

„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.“

„Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.“

„Аз съм артистка. Животът е моето хоби.“