1. Древните хора прикривали интимните си части с мек торфен мъх. Североамериканските индианци пък изработвали бельото си от перата на птици.

2. В древните творби "Одисея" и "Илиада" се споменава думата “бельо“. При Херодот и Аристофан тя също не липсвала. В тези текстове се описва, че жените носят ленена лента в областта по талията, за да оформят ханша си. Други гръцки текстове описват различни видове бельо при жените като “apodesmos”, представляващо лента, която се поставя в областта на гърдите или ханша. Под “mastodeton” пък се описва стегната лента, която смачква бюста. Тези древни дрехи явно са предшествениците на сутиена, както и на корсета.

3. Робите и слугите не носели бельо, само кърпи, които увивали около тялото или ходели голи.

4. През Средновековието богатите дами носели тънки ленени туники под скъпите си рокли по две причини - да защитят своите изящни дрехи от мръсните си тела и да си осигурят слой топлина.

5. До 14-и век в Западна Европа мъжките панталони били съставени от два отделни крачола, прикрепени с помощта на колан. С течение на времето се появил нов елемент под формата на парче плат, който се поставял между тях и се пристягал на кръста. Така изглеждали първообразите на панталоните с дъно.

6. От сретата до края на 16-ти век полите стават все по-огромни благодарениe на едно нововъведение - фартингейл. Има два вида фартингейл, испански и френски. Испанската версия вероятно започва като фуста, която е "подсилена" с поредица разширяващи се обръчи, направени от тръстика, тел или китови мустаци, придавайки на долната част на роклята конусовиден вид.

7. В хрониките на 17-и век бельото нямало нищо общо с представата ни за днешното такова. Всъщност по онова време то представлявало дълга бяла риза, която се носела под основното облекло както от мъжете, така и от жените.

8. Върху белите ризи дамите поставяли дълги тежки фусти, за да не ги повдигне вятъра и така да се видят голите им интимни части. До 19 век се е считало за непристойно жената да носи каквото и да било между краката си. Това била и причината дамите да сядат настрани при езда. Всеизвестен е фактът, че по това време панталони се носели само от мъжете.

9. Първите образци на женски гащи се появяват в епохата на Френската революция – наричали ги кюлоти. Те били задължителен атрибут за жените, които излизали на сцена, както и на куртизанките. Тази мода постепенно се наложила с времето и през 19-и век започнало масовото й производство под формата на дантелени фини панталонки, стигащи до коленете, които били украсени с копринени панделки и нежни дантели. Модата на дантелените кюлоти довела със себе си и налагането на първите корсети. С течение на времето този тип бельо започнало да става все по-късо и открито.

10. Вместо ластик за придържане на бельото и чорапите се използвали тиранти и жартиери.

11. 19-и век е и времето, в което за първи път се появил терминът „долно бельо". Тогава именно то се превърнало в символ на женствеността и кокетството.

12. През Първата световна война американското правителство поискало жените да спрат да купуват корсети, за да остане повече метал за военното производство.

13. По това време американците, а след това и европейският свят, започват да носят плътно прилягащо към тялото бельо, наподобяващо бански. Появила се и модата на първите потници.

14. В началото на 20-ти век жените все по-често спортували и танцували енергично, затова естествено хвърлили своите корсети в полза на по-удобните сутиени. За майка на съвременния сутиен се счита американката Мери Фелпс Джейкъбс. За целта тя зашила две носни кърпички една за друга с панделка и корда. През 1914 г. патентовала дизайна под името “brassiere”. Малко по-късно го продала на Warner Brothers Corset Company за 15 хил. долара.

15. След края на войната, по време на Голямата депресия, сутиените се променят от такива, които сплескват гърдите към такива, които силно ги подчертават. През 1935 г. Warner Brothers въвеждат размерите на чашките, с което признават, че жените идват във всички форми и размери. “Азбуката на сутиените" се състои от четири букви - A, B, C и D. Двойно D се поява по-късно, а двойно А още по-късно.

16. По време на Втората световна война материалите, използвани за производството на бельо, като стомана и гума, били в недостиг, поради което индустрията се обърнала към синтетични материали, които в крайна сметка довели до появата на ликрата и вискозата.

17. През 60-те години дизайнерът Руди Гернрайх въвел модата на дамските прашки в своята унисекс колекция за бански костюми. Това поставило началото на една голяма революция от разнообразни форми, цветове и дължина на долните гащи. И така до момента, в който феминисткото и хипи движението на 60-те и 70-те години осъдило бельото като конформистко и изкуствено. Сутиените в частност, били възприемани като ограничаващи, неудобни и лъжливи.

Изгарянето на сутиен става всеизвестен символ на женската еманципация. 60-те години върнали отново младия и свободен дух от 20-те, когато като бельо жените често носели слипове и нищо друго, комбинирайки ги с мини поли и дънки.

18. До края на 70-те години женствените форми се завърнали заедно с развитието на технологиите и тъканите, което довело до по-сложен и масов пазар на бельо, включително появата на Wonderbra и характерния повдигащ ефект.

19. През 80-те сутиените с подплънки и банели станали най-продаваните продукти. Линиите на Victoria’s Secret и La Perla пък придобили голяма популярност сред жените, които искали мек и чувствен силует.

20. И така стигаме до днес, където има бельо за всички ситуации и намерения, включително такива с подплънки, запълнени с гел, с въздух, силиконови без презрамки или без гръб. Също така се предлагат секси стринг, бодита, нощници и пеньоари, както и множество ежедневни сутиени и бикини. Съвременното бельо е такова, каквото жените искат да бъде. От боксерки през G-стринг до фетиш бельо, дне жените имат по-голям избор от всякога.

Четете още: Кажете „Не!“ на сутиените