Интернет изобилства от информация за абсолютно всичко, на която ние често сляпо се доверяваме.

Днес обаче ще развенчаем няколко мита за гените, в които със сигурност трябва да спрете да вярвате.

Мит 1: Хората от смесени бракове са най-красиви

Това далеч не е вярно. Истината е, че при смесването на гени от различни раси се получава просто по-добре функционираща имунна система, което няма нищо общо с добрия външен вид.

Мит 2: Ракът е наследствено заболяване

Всъщност се наследява единствено предразположеността към тази коварна болест, но дали ще се развие или не, зависи от редица външни и вътрешни фактори, от които само 5-10 % са генетично обусловени.

Мит 3: Характерът се наследява от родителите ни

Това е отчасти истина. Личностните черти и темпераментът са генетично обусловени, но околната среда играе не по-малка роля във формирането ни като личност.

Мит 4: Всички психически заболявания са наследствени

Ако родителите ви страдат от депресия, шансът и вие да изживеете това състояние се удвоява. При шизофренията този шанс е 8 пъти по-голям. Въпреки това няма гаранция, че при всички случаи детето ще наследи заболяването на родителите си.

Мит 5: Съществува ген, отговорен за хомосексуализма

Все още не е открит ген, който да е носител на хомосексуализма. Смята се, че предпочитанията на даден човек към същия пол се дължи на редица биологични и социокултурни фактори.

Четете още: Кои черти наследяваме от родителите си

Мит 6: Гените показват етническата ни принадлежност

Етническата принадлежност се придобива по същия начин, по който научаваме нов език и няма нищо общо с генетичния код, който носим.

Мит 7: Само X хромозомата е носител на интелекта

Ако това беше истина, то жените по подразбиране трябваше да бъдат два пъти по-умни от мъжете, тъй като те притежават две X хромозоми.

Мит 8: Алкохолната зависимост се наследява от родителите ни

Да, предразположеността към алкохолна зависимост може да бъде наследена, но това не означава, че при всички случаи човек ще се превърне в алкохолик, ако родителите му са страдали от тази болест. Оказва се, че ролята на гените и тази на социалната среда са 50:50 определящи за развитие на това заболяване.