На днешната дата през 1910 година на едва 20 години от този свят си отива любимата и муза на великия Пейо Яворов – Мина Тодорова.

Мина се ражда на 4 юли 1890 година в Елена, в семейство заможно и уважавано семейство - баща ѝ Юрдан П. Тодоров е бил народен представител, а майка й Роза е племенница на Иларион Макариополски.

Когато е на 16, Мина се запознава с Пейо Яворов на среща на кръга "Мисъл", част от който е и брат ѝ Петко Тодоров. Тази среща е съдбоносна както за младото момиче, така и за поета, поставяйки началото на една вълнуваща, безсмъртна приказка, която въпреки че се е състояла преди почти век и до днес продължава да вълнува и затрогва българи от различни поколения.

Яворов е толкова силно запленен от невинната и ангелски красива Мина, че още в деня на тяхната първа среща той написва стихотворението "Благовещение":

Прохладен лъх от ангелско крило,

о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън...

Зора се зазорява вън.

Преломен момент в отношенията между двамата е излизането на шедьовъра "Две хубави очи". След появата на стихотворението Тодорова преосмисля начина, по който гледа на поета, и трогната от вниманието, което той ѝ засвидетелства, вече вижда у него не само таланта, но и мъжа. Отношенията между двамата обаче така и не излизат извън полето на писмената кореспонденция, защото семейството на Мина е твърдо против връзката помежду им. Срещите им са рядкост, на 18 юни 1909 година е последната.

През септември тя заминава за Париж с брат си Никола. В края на февруари 1910 г. младата девойка се разболява от туберкулоза и постъпва в санаториума "Беркплаж", за да се лекува. По същото време в молба до министъра на народната просвета Яворов иска да бъде командирован в Париж, за да бъде близо до Мина. На 8 юли Яворов пристига, но близките на Мина му отказват свиждане. В нощта срещу 13 юли тя умира. Яворов присъства на погребението на следващия ден.