Вкусна, с хрупкава коричка, с елегантно изпечени парченца пармезан и чоризо... За да създадеш перфектната пица, понякога трябва да имаш не просто отлични продукти. Оказва се, че е нужно много повече. Разбирам го в момента, в който прекрачвам прага на Domino's с тайна мисия - решила съм да разбера къде се крие магията на тестото и вкусната пица. Затова ще прекарам един ден в кухнята на любимата ми пицария и ще проверя на място как така всеки път успяват да ми доставят уникално вкусна храна с отлично качество.

Посреща ме Михаил Ризов. След като цяло лято ви разказвах страхотни пица истории, най-после успях да получа разрешение да вляза в кухнята на Domino's, за да разгадая голямата загадка на вкусната пица. Мишо ме чака с чифт ръкавици, фланелка и шапка. Екипирам се набързо, а той веднага ме "хвърля" в дълбокото.
"Искаш да видиш как се правят пиците ли, вземи първо едно тесто". Тадаммммм!

Хич не си мислете, че тази работа е толкова проста. Тестото е мега специално нещо за една пица. Конкретно това в Domino's се прави по специална технология. През лятото то е една идея по-твърдо и има по-малко вода, а през зимата - е по-меко и пръхкаво. За да се оформи блатът за пицата, тестото се омесва и разтегля много майсторски. И това не е всичко - за различните видове пица има различна големина теста. Дванадесет инча, десет инча, петнадесет инча... Сложнотия си е.

Притискам внимателно ръбчетата на пицата и после слагам доматения сос. Така - за него съм категорична, че е най-вкусното нещо, което някога съм опитвала.

Доматеното сърце на пицата е важен елемент от нея, затова слоят сос се разстила много внимателно и равномерно. Е, аз пропускам някои участъци. Правят ми забележка, оправям нещата и продължавам напред.

Оле! Ред е на моцарелата. За нея знам, че я доставят от Уелс, обаче и тук се оказва, че има ред тънкости. Първо трябва пицата да се поръси супер добре с малките пухкави парченца моцарела. Има си технология - пълниш две големи шепи и внимателно поръсваш. Моцарелените късчета са охладени, но никога замразени.

И тъй като все пак аз готвя днес, хич не се чудя каква пица да изпека. Разбира се, че любимата ми - ще е Пеперони.
Саламчетата за тази рецепта се редят по специфичен начин. "Трябва да има по 4 резенчета на всяко парче пица", обясняват ми от екипа на Domino's и ме оставят да редя внимателно този вкусен пица-пъзел.

Щом всичко е готово, пицата поема към фурната. Тя се поставя на точно определено място, за да може да задейства сензор, който реално засилва градусите на фурната и така тя изпича вкусния блат за нула време. По точно - за около 6, 7 минути.

Докато телефонът в Domino's неспирно звъни, поръчките валят една след друга, а доставчиците забързано разнасят пиците, моята първа пица в живота вече е готова.
Толкова, толкова е вкусна, че ми идва да я взема направо от фурната. Обаче тя пари доста, а и съм обещала да бъда послушен работник - получавам нареждане да я нарежа и да я сложа в кутия. Така, това ми отнема доста време. Добре, че има ясна схема коя пица как точно се разрязва.

Ориентирам се и след няколко минути съм готова. Истината е, че от екипа на Domino's правят всичко това за 37 секунди. Точно. Това е и тайната на топлата пица, която получавам всеки път от тях. Тя се запазва максимално гореща, разрязва се за секунди и се пъха в кутията. Така пристига при мен ужасно топла и ароматна. Тайната е в това да не се губят градуси - затова след като се изпече, тя възможно най-бързо се прибира в кутията.

Воала! Пица-магията се случи и вече едно страхотно Пеперони е напълно готово. А междувременно в пицарията пристига странна поръчка. Обажда се истинска "богиня", която поръчва нещо вкусно за вкъщи.

Само след 8, 9 минути пицата вече пътува към божественото си назначение.

В края на деня в Domino's всички са уморени. Престилките, оцапани с брашно са изпрани и висят окачени за утрешната смяна. А аз влизам в съблекалнята и докато свалям униформата, си мисля колко много магия има в едно парче вкусна пица. И макар да си мислех, че това е едно сравнително лесно "заклинание", вече знам колко старание и любов ми доставят всеки път, когато се обадя да ми донесат нещо вкусно за вечеря.