В един любовен триъгълник най-драматичната роля се пада на излъганата съпруга. По-нататъшното развитие на събитията зависи до голяма степен от нейните действия. Днес ще ви споделим едно истинско писмо от реалния живот, което ще ви накара да се замислите, независимо дали сте в ролята на съпругата или любовницата ...

…Жена му, която цяла вечер съсредоточено писа нещо на лаптопа, задряма уморена на дивана. Той надникна в хола, зави я с одеяло, плъзна поглед по монитора… и повече не можа да спре да чете. Това писмо обаче не беше адресирано до него.

„Здравей, Юлия! Аз се казвам Петя. Не се познаваме лично, но ти все пак знаеш за мен. Защото аз съм жената на Влади. Мъжъта, който ти обичаш и който обича теб.

Защо реших да ти пиша ли? Защото засега не намирам сили да се срещна с теб и да обсъдя настоящата ситуация. Това, което се случва, е тежко и за мен, и за теб, и за Влади. Трябва да решим по-скоро този проблем, за да постигнем спасителната за всички ни определеност.

Изненадана си, че знам за теб? Не се притеснявай, не съм ви следила и не съм разпитвала за теб общи познати. Впрочем, ние имаме само един общ познат – моя мъж.

За пръв път чух името ти преди две години. Тогава ти ходеше на психологически тренинг във фирмата, в която работи Влади. Спомням си как той се възхищаваше на професионализма. Казваше - толкова е млада, пък такъв специалист, всичко си има – хем е умна, хем е красива, хем е общителна. Освен това спомена, че дъщеричката ни малко прилича на теб. Добави, че се надява и тя да израсне многостранно развита личност като теб. Спомням си, че тогава това леко ме жегна – защо пък нашата дъщеря да прилича на някаква чужда, макар и много интересна жена? Тогава още не знаех, че ти скоро ще престанеш да бъдеш чужд човек за бащата на детето ми.

После животът ми с Влади започна да се променя. Не веднага, не за миг, но мъжът ми ставаше все по-замислен и мълчалив. Виждах, че нещо става с него, но не можех и да си помисля, че има друга жена – ние бяхме толкова хубаво и задружно семейство! Обяснявах си поведението му с това, че страда от хронична умора, притеснявах се за здравето му. Но когато го увещавах да отиде на лекар или да си почива повече, той просто махваше с ръка и се затваряше все повече.



Разбрах истината случайно – видях ви заедно. Онзи ден си забравих ключовете вкъщи и след работа отидох до офиса на Влади, за да се прибера с него. Паркирах от другата страна на пътя и зачаках. Не можех да му звънна и да го предупредя – батерията ми беше паднала, а зарядното от колата ми беше изчезнало някъде. Изведнъж видях как мъжът ми излиза от сградата и се насочва право към една млада, стройна, светлокестенява дама, която вече от десетина минути стоеше край входа. Това беше ти. По начина, по който реагирахте един на друг, си личеше в какви отношения сте. В онзи момент видях предишния Влади – усмихнат, радостен. А как те гледаше само! Отдавна не бях го виждала да гледа мен така. Вие се качихте в колата му и заминахте в посоката, обратна на тази за дома ни. А аз все така не можех да осмисля какво съм видяла. Най-сетне ми стана ясно защо той напоследък е толкова затворен и все в лошо настроение – просто с мен животът му не беше толкова ярък и прекрасен, колкото с теб.

Да кажа, че изпитах болка, е меко казано. Не помня колко време седях в колата и как стигнах до вкъщи. Беше вече късно, когато събрах сили да хвана волана. Вкъщи беше настанала паника – Влади и дъщеря ми не знаеха къде съм, телефонът ми беше изключен. Вече бяха звънeли на всичките ми приятелки и колеги, бяха ме търсили в болницата и в полицията. Аз се оправдах, че не се чувствам добре и ги помолих да ме оставят на спокойствие. И здравето наистина ме подведе – през нощта получих силна хипертония и ме вкараха в болница. Това беше добре дошло – в онзи момент ми беше тежко да виждам мъжа си постоянно.

Прекарвайки болничните си дни на лаптопа, който Влади ми донесе от вкъщи, аз намерих профила ти в социалните мрежи. Не беше трудно, след като знаех името и фамилията ти, професията ти и приблизителната ти възраст. Четох твоите постове, разглеждах снимките ти – и разбрах защо мъжът ми е хлътнал толкова по теб. Ти си по-добра от мен по всички параметри – по-млада, по-красива, по-образована, по-талантлива. Сигурно в момента звуча странно, изброявайки достойнствата на любовницата на съпруга си. Но аз не съм алтруистка, а реалистка и разбирам, че имам само едно предимство пред теб – нашето общо дете. Колкото и да е значимо то, не може да натежи повече от всичко останало. Защо ли? Защото аз самата няма да допусна мъжът ми да живее с мен само заради детето. Дъщеря ни ще е много по-щастлива, ако бъдат щастливи и родителите й. А за какво щастие може да става дума, ако мъжът не обича жена си, а тя страда от това?

Дълго мислих и стигнах до извода, че ние с Влади трябва да се разделим. Познавам добре мъжа си, затова разбирам, че чувствата му към теб не са моментна страст, а нещо искрено и истинско. Той е почтен и съпреживяващ човек и едва ли сам би се решил да ми признае истината. Но колкото повече време минава, толкова повече задълбаваме в тази задънена улица, която ни носи само страдания. Защо е нужно това? Той е срещнал любовта си. Надявам се някой ден и аз да намеря своята. Дъщеря ни ще порасне и ще има свой живот. Винаги ще има до себе си любяща майка и любящ баща. Много е важно да ни вижда щастливи, а при запазване на настоящото положение, това не е възможно.

Не тая обида към теб. По-точно – вече не тая. Отначало много ме заболя, самооценката ми падна до нулата. Но запознанството с теб ми даде много. Аз разбрах, че ти не си крадла, посягаща на чуждото щастие – просто така се е случило, че си обикнала женен мъж, а той е обикнал теб. Трябва да приема това като даденост и да продължа напред, вместо да ридая върху развалините на брака си. Петнадесетте години, които преживях с Влади, бяха наистина щастливи, имам какво да си спомням от тях, но няма да го направя. Ако задълбая в спомените, ще затворя пътя си към бъдещето. Както е казал един велик човек, не бива да плачем над изкипялото мляко. И аз няма да плача. Пускам Влади да си отиде с леко сърце.

Сега ще ти изпратя това писмо и ще разкрия картите си пред мъжа ми. И тогава най-сетне в отношенията ни ще има спасителната за всички ни яснота.

P. S.: Колкото и да се убеждавам, че случващото се е необратимо, не изключвам вероятността да ме връхлитат мисли за въпросното „изкипяло мляко“. Затова дай ми възможност да свикна с настоящото статукво и не се старай да се сприятелиш с мен на всяка цена. На този етап аз просто няма да приема приятелството ти, защото не съм нито светица, нито луда, и на мен сега ми е по-тежко, отколкото на теб. И още нещо – не се опитвай да станеш втора майка на детето ми. Ще ти бъда признателна, ако се държиш добре с нея, но дъщеря ми винаги ще има само една майка. Това е, горе-долу.

Всичко хубаво!
Петя“

Жена му спеше спокойно под топлото одеяло, а той седеше до нея на дивата, хванал главата си с ръце…