Дженифър Анистън наскоро разби надеждите на милиони хора по света: вече е невъзможно да бъде заснет сериал като „Приятели“. Просто 90-те години нямат общо с днешното технологично време. Навсякъде виждаме двойки, семейства и компании, които уж физически са заедно в уютни местенцa като „Сентрал Пърк“, но не разговорят, защото всеки е потънал в екрана на собствения си телефон. Концертите също не са това, което бяха – публиката не слуша, защото нейната цел е първо да запише всичко.

Модерната болест, както някои наричат номофобията, отдавна е обект на изследвания и тревожните данни са налице. Средно потребителите проверяват мобилните си телефони по 100 пъти на ден, като в две трети от случаите това става по навик, без какъвто и да е сигнал от устройството. Случва се зад волана, в банята, в учебната зала, дори по време на секс. Американците са залепнали за телефоните около 3 часа дневно, като при тинейджърите този „разход“ достигна и до 5 часа. В Европа статистиките са с една идея по-щадящи, но все пак обвързаността на ежедневието с интернет, приложения и умни джаджи е очевидна.

Да, днес можеш да обикаляш света виртуално, да спориш с приятели по горещи теми, докато лежиш на дивана в хола, да напазаруваш каквото и да е от която и да е точка на света, както и набързо да направиш котката си суперзвезда в Instagram.

Дигиталното съществуване улеснява, но също така забърква безпрецедентни дилеми в нашия живот. Да бъдем или просто да изглеждаме? Защо непрестанно търсим място под прожекторите на одобрението в социалните мрежи? Наистина ли е важно другите да видят какво вечеряме? Какво като заснемем в хиляди снимки дадено изживяване, ако бързо забравим емоцията от него?

Отговорите идват от Япония, при това в изненадващ формат – мултижанровият танцов спектакъл „Хрома“ на визуалния артист и хореограф Широ Такатани, известен още като Магьосника от Киото.

Той е артистичният директор на световноизвестния колектив Dumb Type, който през 80-те години на миналия век извършва визуална революция на съвременната културна сцена. Техните пърформанси и инсталации впечатляват с видеоефекти, с дълбоки и природни теми, както и с дръзкото скъсване с установените правила за създаване на драматургия и хореография.

Макар че пред Такатани са отворени вратите на най-големите пространства за съвременно изкуство в света, японският майстор и екипът му ще представят в Пловдив – и за първи път в България по време на ONE DANCE WEEK – невъобразимия спектакъл „Хрома“.

Това мултимедийно зрелище всъщност се връща много назад към философията за цветовете, през които виждаме и осмисляме света, към оптическата наука и математиката, към музиката на Саймън Фишър Търнър и борбата с ослепяването на британския режисьор Дерек Джарман като усложнение от ХИВ/СПИН... Спектакълът включва цитати от личности като Аристотел, Леонардо да Винчи, Нютон, Гьоте и Витгенщайн. са съчетани с размишления за светлината, знамението на цветовете и смисъла на всичко, което виждаме чрез очите.

Самият Такатани описва проблемите, с които се сблъскваме в новата дигитална реалност по следния начин: "Подобно на Спиноза, който шлифова лупите на очилата си, за да види света в цялата му красота, днес боравим с нови технологии, които съвсем скоро ще ни позволят да уловим всеки един момент и да вникнем в най-дребните му детайли. Дори и така, пак ще достигнем единствено до една убедителна фасада, а не до искрената, понякога и плашеща, красота на реалността“.

Гледайте "Хрома" на 6 октомври и на 7 октомври от 19:30 часа в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Спектакълът е част юбилейното издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK.

Четете още: Без музика, животът би бил грешка