Уникалният фестивал, който съчетава в себе си вълшебството на литературата и киното, Cinelibri, продължава с пълна сила и ни позволява да се срещнем с много интересни личности. Една от тях е италианската журналистка и сценарист Франческа Романа Масаро, която пристигна у нас за екранизацията на романа й „Златната възраст“. Тя и сценаристът Дориана Леондеф се срещнаха с публиката в СУ "Св. Климент Охридски", за да анализират техните сценарии и да издадат тайните на професията.

Вижте какво сподели специално за Woman.bg забележителната Франческа Романа Масаро:

- Как се чувстваш в България и какво ти направи най-силно впечатление тук?

- В момента се чувствам много добре в България. Най-силно впечатление ми направи, че българите са много любезни.

- Какво те подтикна да напишеш успешния си роман „Златната възраст“?

- Главната причина беше едно обещание, което бях дала на близка приятелка.

- Кога разбра, че литературата ще бъде пътят в живота ти?

- Интересът ми към литературата дойде, още когато започнах да се занимавам с журналистика. И сега пиша, но в различни сфери. Пиша книги, статии и сценарии.

- Кои са любимите ти италиански автори?

- Много ми хареса романът „Най-обичаната“ на Тереза Чабати, който бе удостоен с наградата Стрега - най-престижното отличие за литература в Италия.

- Коя е най-отличителната черта на италианското кино?

- Знаете, че когато се пише сценарий за филм, има схема, която трябва да се следва. В Италия обаче няма такава схема – всеки автор пише, както пожелае.

- Кой е най-важният урок за един сценарист?

- Да има куража да напише неща, които са пряко свързани с него и които познава много добре. Всъщност емоцията, която човек усеща, когато гледа даден филм, е създадена благодарение на начина, по който е написан сценарият. Ако сценаристът е вложил много емоции в създаването, то те ще достигнат и до зрителя.

- Каква е тайната на успешната екранизация?

- Екранизацията е успешна, когато стигне най-близо до въображението на този, който е чел книгата. Защото когато четем една книга, ние си представяме героите и случващото се по определен начин. И ако екранизацията е прекалено различна от тази представа, то това означава, че тя не е успешна. Трябва да се стигне до въображението на зрителя.

- Ти взе ли участие в снимките на екранизацията на романа ти „Златната възраст“?

- Да, участвах по искане на режисьорката. Тя ме помоли да бъда до нея всеки един снимачен ден, за да мога да следя процеса и по този начин да й помагам, за да не се отклони от основната история.

- Какво мислиш, че й липсва на днешната жена?

- Според мен жената трябва да притежава повече нежност. От десетилетия насам тя се бори за равенство с мъжа и до голяма степен е успяла да го извоюва. Но изведнъж започна да става по-мъжествена, вместо да остане вярна на женската си природа. Мисля, че това липсва на днешната жена – женственост и нежност.

- Какво е бъдещето на световната журналистика според теб?

- Със сигурност е много трудно да се ориентираме в морето от информация, също така е трудно да се работи, когато всеки пише, дори и да няма нужните знания за това. Но по един или друг начин трябва да се адаптираме и да продължим да пишем качествено.

- Запозната ли си с българското кино и какво мислиш за нашите филми?

- Да, гледала съм български филми. Сега ми изплува в паметта, когато през 90-те във Венеция дойде български режисьор. Направи ми впечатление, че филмът му се отличаваше и много ме заинтригува.

Четете още: Какво е романът, ако не лъжа, която казва истината?