Легендата разказва, че неназован арт-критик обвинил Пабло Пикасо, че може и да е велик абстракционист, но всъщност не може да рисува реалистични обекти. 

Пикасо научил за това и го поканил в едното си ателие в Париж. Когато критикът дошъл, Пикасо му посочил обикновена дъска с няколко забити пирона, където може да окачи палтото си. Критикът понечил да стори именно това..., но палтото му паднало на пода. Опитал отново и отново. 

През това време Пикасо го наблюдавал с усмивка. Едва тогава критикът забелязал, че и дъската, и пироните всъщност са нарисувани и то толкова свръхреалистично, че той дори не се поколебал дали са истински. Поклонил се на художника и си тръгнал, без да каже нищо.

Защо ви разказваме тази история? Защото художникът, скулптор, артист, ексцентрик и категоричен гений Пабло Пикасо е роден на днешната дата, 25 октомври, през 1881 година.

Има толкова много легендарни истории около авангардния художник, че ни се струва нелепо да ви запознаваме с биографията. Вместо това ще ви споделим някои интересни факти за великия Пабло.

"Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо", споделя художникът.

Пабло е първото дете на родителите си. Ражда се, без да проплаче, и в първия момент родителите му решават, че не е жив. Чичо му духва цигарен дим в лицето му и едва тогава той заплаква.

Първата дума, която малкият Пабло Пикасо произнася, е "piz" (съкратено от "lapiz", молив на испански). Да, един вид бъдещето му на творец е било предначертано.

"Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв, като порасне", казва Пикасо. Малкият Пабло проявава интерес към рисуването от ранна възраст. Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава да рисува фигури и маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Синът му влага такова усърдие в рисуването, че занемарява училищната си работа. "На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете", твърди Пикасо.

Когато се премества в Париж през 1900 г., Пикасо е толкова зле финансово, че се налага да гори вечер някои от картините си, за да се топли.

Пикасо е известен с многото си любовници и страстни връзки. Когато Мари-Терез Уолтър и Дора Маар (две от най-важните връзки в живота на артиста) му казват да избере между тях, той им отговаря сами да се разберат и двете буквално се сбиват пред очите му. На тази случка Пикасо посвещава картината "Птици в клетка".

Художникът е известен със своите Син и Розов период. Синият период трае от 1901 до 1904 година. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. Характерното за него е преобладаващата синя гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци и акробати. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата. За преходна картина между синия и розовия период се смята "Момичето с топката". Той започва през 1905 и трае до 1907. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти – комедианти, танцьорки и акробати. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, според специалистите от платната лъха самота и униние.

В продължение на няколко десетилетия художникът се подстригва сам, а ноктите на краката му реже някоя от любовниците му. Той старателно запазва отрязаните коси и нокти, защото твърди, че се страхува някой да не му направи магия с тяхна помощ.

През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма (твърди се, че първото произведение в стила е "Госпожиците от Авиньон"). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се отделя на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

През 2015 година на търг се продава картината на Пикасо "Алжирски жени" за...179.4 млн. долара. По този начин Пикасо се превръща в художника с най-скъпо продадената картина в историята.