Чък Норис е един от най-запомнящите се екшън герои на всички времена, а вицовете за него са истинска класика. В последните години обаче той като че ли се загуби от обсега на прожекторите, а днес стана ясна причината за това.

Норис се е отказал от публичните си изяви заради влошеното здраве на съпругата му Джена. Тя страда от невралгия и проблеми с бъбреците, преди 4 години тя била изключително притеснена, че ще си отиде.

Днес двойката е убедена, че всичките проблеми на 54-годишната жена идват от инжекция, която й е поставена преди ядрено-магнитен резонанс при преглед за артрит.

Понякога преди такова изследване се инжектира контрастно вещество, което улеснява разпознаването на съседни меки тъкани със същата плътност. В случая на Джена й бил инжектиран металът гадолиний, който притежава способността да се отлага в тъканите с активен обмен на веществата. Съпругата на Чък Норис е убедена, че инжекцията не само не й е помогнала, но и значително е влошила здравето й. Тя се притеснява, че хиляди други хора по света, които се подлагат на подобно изследване, също биха могли да бъдат засегнати.

Норис е посветил живота си на кампания, в рамките на която той и съпругата му искат да обърнат по-голямо внимание на проблема. "Отказах се от филмовата си кариера, за да се грижа за Джена, целият ми живот в момента е посветен на усилията ми да я поддържам жива. Вярвам, че този проблем е важен", разкри екшън звездата в скорошно свое интервю.

Гадолинийят се използва при около една трета от 60-те милиона ядрено-магнитни резонанси, които се правят ежегодно по целия свят. Джена е била инжектирана в САЩ,

Тази година Европейският съюз спря употребата на четири гадолиний-съдържащи контрастни вещества – MAGNEVIST, MULTIHENCE, OMNISCAN и OPTIMARK. Забраната дойде след като изследвания показаха, че има данни за отлагане на малки количества от съдържащия се в тях гадолиний в мозъка на изследваните болни, при това месеци след последната употреба на контрастното вещество.

Гадолиният се използва като контрастен агент от 80-те години насам и досега се вярваше, че се изхвърля от тялото чрез урината, няколко часа след края на изследването.