Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка —

и в мъката любов!

Из стих. "На Лора" / П. К. Яворов

Открита, пряма, с буден ум и волеви характер, темпераментна, пламенна и страстна. Такава е Лора Каравелова – дъщеря на българския политик Петко Каравелов и изтъкнатата общественичка Екатерина Каравелова.

Бъдещата съпруга на Яворов се ражда на 8 ноември 1886 г. в София. След като завършва гимназия, продължава обучението си във Франция и Белгия.

Детството ѝ е трудно. От малка Лора се сблъсква със страха, насаждан от политическите противници на баща ѝ, който трябва да понася и преследвания, и затвори. Петко Каравелов лежи в страшния софийски затвор Черната джамия и има славата на най-неподкупния български политик, което допълнително му създава проблеми.

През 1907 г. под натиска на властната си майка Лора се омъжва за младия деец на Демократическата партия Иван Дренков. На следващата година на бял свят се появява първото им дете - Кирил, което само след няколко дни издъхва в ръцете на съкрушената си майка. Година по-късно се ражда вторият им син - Петко. Отношенията между Лора и Иван обаче се влошават все повече с времето и през 1912 г. бракът им е разтрогнат.

С Яворов Лора се запознава през 1906 г., но любовта между двамата пламва пет години по-късно, за да изпрати двамата под венчилото на 19 септември 1912 г. Една любов колкото изпепеляваща, толкова и трагична.

Думите на Лора в писмата ѝ до Яворов, писани в периода между 1911 и 1912 г., са облъхани със стихията на цялата ѝ нестихваща и обсебващо фатална любов. Любов, която изгаря душата ѝ на пук на пронизващата я ежеминутно болезнена ревност, която Лора изпитва към големия поет от мига на първата им среща до сетния си дъх. Любов, която умира с последния пулс на сърцето ѝ, пронизано от куршум, изстрелян от собствената ѝ ръка. На 30 ноември 1913 г. по време на една от ревностните ѝ сцени 27-годишната Лора пада мъртва в краката на Яворов. Ужасен от разигралата се пред очите му трагедия отчаяният поет прави опит да се самоубие, но безуспешно.

Всеки, който е имал шанса да познава Лора, споделя възторга си от нейната лъчезарна осанка, чувствителност и харизма. Тя успява да плени всички не само с външното си обаяние, но и с финеса на общуване и широкия си мироглед.

На нея именно Яворов посвещава част от най-красивите си и съкровени лирически произведения, сред които "На Лора", "Проклятие", "Сенки" и др. Любовната драма между Каравелова и Яворов е сюжет на драматичната пиеса на Константин Илиев "Нирвана".

А ние си припомняме едно от нейните емоционални и затрогващи писма до Яворов, писано през 1911 г.

Сега се върнах от казиното, гдето отидох да те видя на излизание от театъра. Не мога да спя и не мога да пиша. Щастието е и скъпо, и неочаквано... Ако можеш да подозираш колко е скъпо и желано и отдавна очаквано това "неочаквано" щастие...

А толкова много работи тежат на гърдите ми, толкова въпроси на устните ми... Почти те не познавам, а те обичам – ти ще го почувстваш много по-късно. Писмото ми е много несвързано, прости ме за това, но разбери, че съм щастлива, както никога по-рано. Щастлива съм, че те обичам – тебе. Щастлива съм и за това, че ти започваш да ме обичаш. И животът ми се струва хубав, като никога.

Твоя Лора

PS.: Казах ти да дойдеш утре в 5 часа, а ако и утрешните часове са дълги като тези, които тази нощ минуват? До 5 часа следобяд толкова много време и тъй бих искала да те видя сутринта... А у нас ще има хора и ще трябва да бъдем предпазливи, догдето формалностите на развода се свършат, а това ще е през ноемврий или декемврий... Всичко това е отегчително, но няма какво да се прави... Моят P. S. застрашаваше да е нескончаем, но Петко (синът на Лора) се събуди и нямам възможност да продължавам.

Твоята, да, твоята Лора