Цитатът от заглавието ви звучи познато, нали? Твърди се, че именно тези думи на огромния поет Уилям Блейк (1757 - 1827) е използвал друг титан - фронтменът на The Doors, музикант и поет Джим Морисън - за име на групата си. Атанас Далчев пък казва за Блейк "Знам само това, че този човек пише като самата природа – ако природата можеше да пише".
По темата за вратите Блейк пише и следното: "Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е - безкрайно.". Тези му думи са използвани и за заглавие на "Дверите на възприятието" на британския мистик и писател Олдъс Хъксли, като прави съвременна (и доста наркотивна - използва мескалин) трактовка на думите на поета.
Първите две стихосбирки на поета - "Поетични щрихи" (1783 г.) и "Остров на Луната" (1784 г.) са сочени от критиците за накови в творчеството му. Втората реално е издадена недовършена (по думите на автора) и съдържа ранни версии на поеми, по-късно включени в "Песни на невинността".
Важно е да отбележим - Уилям Блейк е артист, който не е развит единствено и само като поет. Той сам илюстрира произведенията си с акварели и гравюри – стихосбирките "Песни на невинността" от 1789 г., "Песни на опитността" от 1793 г., илюстрации към "Божествена комедия" на Данте, "Книга на Йов" и др.
В творчеството на Блейк намира ярко отражения романтизма, търсещ своето място в английското изкуство в края на XVIII в. и първата четвърт на XIX век. За творбите му са характерни алегориите, мистичната символика, острите композиционни решения и почти произволната игра на линии и цветове.
Ето няколко ярки примера а подобна висока вербалност:
- "На птицата – гнездо, на паяка – паяжина, на човека – приятелство."
- "Никога няма да знаеш достатъчно, ако не знаеш повече, отколкото е достатъчно."
- "Прекомерната скръб се смее. Прекомерната радост плаче."
- "Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат."
- "Изкуството е дървото на живота. Науката е дървото на смъртта."
- "Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат."
Блейк отрича традиционната композиция и перспектива. Стилът му се отразява уникално мистично виждане за света, смесване на реалност и фантазия. Днес той се смята за един от гениите на английската литература и изкуство и уникален живописец, повлиял с приноса си към съвременните форми на постмодерниъм, абстракционизъм и сюрреализъм.
Четете още: Георг Хегел: "Нищо велико на този свят не се прави без страст"