На чужденците, особено на онези, идващи от добре изглеждащата Западна Европа, Будапеща често изглежда като град-случайност, чието място не е на изток. Като скъпоценно бижу, което сякаш е подарено на по-беден роднина - което си е точно така - градът е представлявал източната „глава“ на двуглавия австро-унгарски орел и, като такъв, е трябвало да изглежда имперски.

Но унгарската столица е дори повече от бижу – тя е уникален световен паметник на културата и архитектурата, прекрасен европейски град в най-истинския смисъл на думата, със сгради, строени с размах и величие.

Подобно богатство на фасади от 19 век можете да видите единствено и само в Париж. Но дори френската столица не може да се похвали с толкова изключителна и характерна панорама около реката, която я пресича. Парламентът на Будапеща е сграда, спираща дъха, а замъкът срещу него е символ на миналото, с което унгарците се гордеят.

И ако продължим със сравненията - дори фасадите на Виена отстъпват по разнообразие на жилищните и обществените сгради в Будапеща, по еклектичното съчетание от нео-готически, нео-барокови и сецесионови извивки на балконите, покривите, водоскоците.

Всяка сграда тук предизвиква интерес и възхищение... Но често и дълбока тъга, заради състоянието си.

Като изключим малкия туристически периметър около Дунав, градът с прекрасните постройки буквално се руши, а голям процент от фасадите са в окаяно състояние. Днес Будапеща прилича на град-фантазия, който, за съжаление – и особено в Пеща, на места наподобява град-призрак.

Проблемът очевидно е в неспособността или нежеланието на управляващите да поддържат цялото това огромно културно богатство, което в един идеален свят би било абсолютно изцяло под защитата на ЮНЕСКО. Засега към паметниците на културата за опазване са включени красивите брегове около Дунав, района на крепостта в Буда, дългият 2.5 км булевард „Андраши“ и „Площадът на героите“ – всичките задължителни туристически спирки за посещение.

Но това съвсем не е достатъчно на фона на всичко, което представлява Будапеща.

И докато други европейски градове влагат огромни средства да „изглеждат добре“ чрез безупречно поддържани фасади и публични пространства – и така да привличат голям брой туристи, то съвременните унгарци очевидно не копнеят за интереса на чужденците и не желаят нито посещенията на туристите, нито средствата им.

Това обрича столицата на затворен кръг от недостиг на средства и създава усещането, че величествените сгради по-скоро тежат на жителите, отколкото да подхранват гордостта им.

Стотици сгради с огромни апартаменти с четири и половина метрови тавани пустеят и много от тези западащи постройки са превръщани в барове и клубове. Други са оставяни да се сринат. И те се сриват.

Докато все по-гордо издига трикольора от червено, бяло и зелено, с всеки изминал ден бившият велик град на Австро-Унгария все повече губи от блясъка си.

Вероятно голяма част от проблемите на това „бижу“ се дължат на националистическата конюнктура и проблемите на Унгария. Тук проличава един особен провинциален манталитет, който бързо ще забележите, когато някой унгарец ви напсува или ви обърне грубо гръб, ако му заговорите на английски. Затова ако сте източно-европеец, но идвате от запад, изведнъж ще се почувствате „в свои води“: жителите на Будапеща са резки, горди хора, които се обличат в тъмни дрехи и очакват от вас да не им се пречкате на пътя.

Те изглеждат праволинейни, мрачни и последователни. Ще ви вдигнат скандал, ако случайно нарушите някое от правилата, които са решили да следват. Ако неволно минете на червено, макар и на зебра, рискувате да си изядете боя, ако карате колело по тротоара, ще бъдете грубо напсувани, а ако в заведение или на обществено място ви се наложи да минете по стълби, които чистачът мие, той ще бъде толкова възмутен от вас, че ще ви обсипе с неразбираеми изречения, които е по-добре да не разбирате.

Правилно се досетихте: средният унгарец се престарава в спазването на дребните правила и е напълно безпомощен срещу собственото си правителство, за което се говори като за едно от най-корумпираните в Европа. (Макар че аз, като българка, би трябвало да мълча засрамено по въпроса с корупцията...)

Преди години живях половин година в този град и неведнъж се сблъсквах със странния и затворен характер на унгарците. Но все пак, признавам, някои неща са се променили за пет години, когато за последно бях там.

Първо: цените в София вече гонят унгарските (разликата в заплатите, разбира се, си остава!) и второ: броят на баровете от страната на Пеща, където живеех, се е умножил по десет. Има толкова много нощни заведения, че дори в една от преките зад Синагогата, чрез свързването на задни дворове, е оформен пасаж, в който можеш да се почувстваш като в Студентски град.

Караоке-баровете се редуват с ресторанти, пицарии и диско-клубове. Около този пасаж ще се озовете в Меката на евтиния алкохол и всевъзможните дроги, а жълтите таксита ще ви напомнят на нашите с това, че няма да се посвенят да сменят цената си на километър, ако им заговорите на английски.

Съществуващият от години ъндърграунд клуб Szimpla днес е претъпкан с тийнейджъри и чужденци, а музиката е комерсиална. И все пак този клуб си струва да се посети, защото демонстрира нагледно как една огромна стара изоставена сграда с вътрешен двор може да бъде превърната в заведение. Всеки бивш апартамент от сградата представлява различен, отделен бар. Одрасканите стени и порутените стълби са предлагани като нещо “cool”, но в този декадентски чар се усеща и силна тъга и безнадежност.

Разбира се, ако човек посети града за няколко дни, той може изобщо да не се докосне до тези детайли. Завиждам на тези щастливци и им пожелавам да останат завинаги влюбени в Будапеща и никога да не се разочароват от нея!

А на другите, които не са така убедени в чара на този град, препоръчвам да отидат на спа в някоя от десетките традиционни минерални бани, например Rudas, където има топъл открит басейн на покрива с изглед към Пеща. На изключително достъпна цена, ще можете да прекарате незабравими часове, които да ви освежат за дълго. И дори това не е малко...!

Текст и снимки: Ема Иванова

Четете още: