Възпитанието на дете е деликатна тема – всяка една методика може да доведе до непредвиден резултат. Ето как си представя авторката Светлана Хмел какво може да се случи.

Някой ден ще имам син и ще направя всичко точно наопаки. От тригодишен ще му повтарям „Миличък! Не си длъжен да ставаш инженер. Не е нужно да бъдеш юрист. Няма значение какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да си съдебен лекар? Чудесно! Футболен коментатор? Ама разбира се! Клоун в мола? Чудесен избор!“.

И на тридесетия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен оплешивяващ клоун с размазан по лицето грим, и ще ми каже „Мамо! Вече съм на 30 години, а съм клоун в мола! Ти такъв живот ли искаше за мен? Къде ти беше акълът, когато ми казваше, че не е нужно да имам висше образование? Какво целеше, когато ми позволяваше да си играя със съседите, вместо да си пиша домашното по математика?“.

А аз ще му отговоря „Миличък, аз за всичко се съобразявах с теб, не исках да те притискам! Ти мразеше математиката, обичаше да си играеш с по-малките“. А той ще каже „Аз не знаех докъде ще ме доведе всичко това, аз бях дете, не можех да взимам важни решения – а ти, ти ми съсипа живота“. И ще обърше с мръсния си ръкав червилото от лицето си. Тогава аз ще се изправя на крака, ще го погледна внимателно и ще му заявя: „Виж сега. На света има два типа хора – едните си живеят живота, а другите търсят виновни. И ако не разбираш това, значи си идиот“.

Той ще ахне и ще припадне на място. Ще му трябват около пет години психотерапия.

Или не, може иначе да стане. Някой ден ще имам син и ще направя всичко точно наопаки. От тригодишен ще му повтарям „Не бъди глупак, момчето ми, мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол-център“.

И на 30 години той ще дойде при мен, този потен оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по лицето и ще ви каже: „Мамо! На 30 години съм. Работя в „Гугъл“, бачкам по 20 часа на денонощие, мамо. Нямам семейство. Къде ти беше акълът, когато ми казваше, че престижната работа ще ме направи щастлив? Какво целеше, когато ме караше да уча математика?“.

А аз ще му отговоря „Миличък, аз исках да получиш добро образование. Исках да имаш всички възможности на света“. А той ще рече „За какво са ми тези възможности, ако съм нещастен, мамо? Аз минавам покрай клоуните в мола и им завиждам. Те са щастливи. Бих могъл да съм на тяхно място, но ти, ти ми съсипа живота“. И ще си потърка носа под очилата. Тогава аз ще се изправя на крака, ще го погледна внимателно и ще му кажа: „Виж сега. На света има два типа хора – едните си живеят живота, а другите постоянно се оплакват. И ако не разбираш това, значи си идиот“.

Той ще ахне и ще припадне на място. Ще му трябват около пет години психотерапия.

Но може и иначе. Някой ден ще имам син и ще направя всичко точно наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти натяквам нещо. Аз съм тук, за да те обичам. Иди питай татко, миличък, не искам пак аз да изляза виновна“.

И на тридесетия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен оплешивяващ режисьор с творческа мъка в очите и ще ми каже: „Мамо! Вече съм на 30 години. Вече от 30 години се опитвам да получа внимание от теб, мамо. Посветих ти 10 филма и 5 постановки. Написах книга за теб, мамо. Но ми се струва, че на теб ти е все едно. Защо никога не ми каза какво е твоето мнение? Защо все ме препращаше към татко?“.

А аз ще му кажа: „Миличък, аз не исках да решавам вместо теб! Аз просто те обичах, а за житейски съвети винаги си имал татко“. А той ще рече „За какво са ми съветите на татко, като питах теб, мамо? Цял живот се боря за вниманието ти, мамо. Обсебен съм от теб. Всичко бих дал, само и само поне веднъж да разбера какво мислиш за мен. Твоето мълчание, твоето безразличие ми съсипаха живота“. И ще се хване драматично за челото. Тогава аз ще се изправя на крака, ще го погледна внимателно и ще му кажа: „Виж сега. На този свят има два типа хора – едните си живеят живота, а другите все чакат нещо. И ако не разбираш това, значи си идиот“.

Той ще ахне и ще припадне на място. Ще му трябват около пет години психотерапия.

Този текст ще е чудесна профилактика срещу майчинския перфекционизъм. Отпуснете се! Каквото и да направите, колкото и да се стараете да бъдете идеална майка, детето ви пак ще има какво да разкаже за вас на психотерапевта си.