Професор Стивън Хокинг вероятно е единственият човек, който би могъл да опише целия свой живот в една брилянтна сентенция. Вече близо три години неговият блестящ ум не е сред нас, но това не ни пречи да си спомним за него днес - в деня, в който геният на научната мисъл щеше да навърши 79 години!
Въпреки че беше закован дълги десетилетия за инвалидния си стол, напълно парализиран и в невъзможност да говори, без да използва компютър, професор Хокинг успяваше неуморно да участва в конференции, да провежда отворени лекции, да дава интервюта и безкрайно да разсъждава върху случващото се в света. Неговото изключително тежко заболяване - амиотрофична латерална склероза – не успя да убие желанието му за живот, нито да прекърши любопитството му.
„Този свят там, навън, е напълно луд. Бъдете любопитни!“, призоваваше той в опит да извади аудиторията от апатията ѝ. И успяваше!
Не без известна суета Стивън Хокинг се наслаждаваше на ролята си на „топ-учен“, до който, като пред Оракул, се допитваха по всевъзможни въпроси. Затова и в последните десетилетия от живота си, професорът често алармираше за последиците от глобалното затопляне, за етичните проблеми около клонирането, за новите технологии, за опасностите от изкуствения интелект и роботизацията на обществото. А за най-големи врагове на човечеството всеки път посочваше глупостта и алчността.
Теоретичен физик, космолог, Лукасов професор по теоретична физика и космология в продължение на 30 години (титла, с която е удостояван и Исак Нютон), директор на Центъра за теоритична космология към Университета в Кеймридж, автор на статии и книги за Вселената и за нейното зараждане, Хокинг ще остане в историята освен като гениален учен, и като блестящ популяризатор на сложни научни теории.
В „Кратка история на времето“ от 1988 той успя да опише зараждането на Вселената по достъпен начин и така популяризира космологията по целия свят. Неговата книга се задържа рекордно дълго време начело на класацията с бестселъри на британския Sunday Times – 237 поредни седмици.
Такава лична популярност никой учен в историята не е постигал приживе.
Но Хокинг имаше и артистични наклонности. По свое желание той участва в холографска симулация на себе си в телевизионен епизод на „Стар Трек“ през 1993 г.. Неговият обработен глас е използван в песента на Pink Floyd “Keep Talking” а през 1999 г. той озвучава себе си и в свръх-популярния анимационен сериал „The Simpsons”. Като гост-звезда, участва в сериали като „Футурама“ и „Теория за големия взрив“ и се появява в още редица документални телевизионни филми.
Но най-сериозният филм за живота на Стивън Хокинг е „Теорията на всичко“ от 2014 г., за който той отново дава правата за използване на своя глас. Това е и филм, който той много харесваше приживе.
Неговият живот е изигран от актьора Еди Редмейн, който печели „Оскар“ за изключително вълнуващото си превъплъщаване в главната роля на борещия се с болестта професор.
Но освен гениален учен, професор Хокинг ще остане в историята и като истинско медицинско чудо.
Той е единственият човек, живял толкова дълго – повече от 50 години - със смъртоносно заболяване, каквото е амиотрофичната латерална склероза.
Роден на 8 януари 1942 г. в Северен Лондон, Стивън още от най-ранно детство има силен интерес към математиката. Въпреки желанието на баща си да стане лекар, той е приет в Оксфорд през 1959 г., където записва физика.
Едва на 21 години е, когато е диагностициран с тежката болест, като докторите му предвещават максимум 2 години живот. Въпреки че заболяването постепенно започва сериозно да го обездвижва, Хокинг не се отказва да се бори. През 1965 година се жени за Джейн Уайлд, с която имат три деца - Робърт (роден 1967), Люси (родена 1970) и Тимотей (роден 1979). През 1966-а той получава докторска степен по приложна математика и теоретична физика. Скоро става един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971). През 1982 е удостоен с Ордена на Британската империя за научноизследователската си дейност. Приет е и за член на Папската академия на науките.
Но за разлика от успешната професионална кариера, не всичко в личния живот на професора върви гладко.
В „Теорията на всичко“ е разказана версията на историята за брака между него и Джейн. През 80-те години тя е обезсърчена от развитието на болестта на Стивън и започва да излиза с близък приятел на семейството. Това съсипва инвалидизирания професор, но той се развежда с нея чак през 1995 година. По-късно Хокинг се жени за една от сестрите, които се грижат за него – Илейн Мейсон. С нея се развежда през 2006 година.
От 1985 година Стивън Хокинг може да говори единствено през компютър, инсталиран в инвалидната му количка. Чрез него той може и да пише статии, да чете и да използва интернет. Единственият мускул, който може да движи в годините преди смъртта си, е един от лицевите под окото.
За себе си казва:
„Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение“.
Да се съмняват в себе си и постиженията си е характерно за големите умове. А Стивън Хокинг беше изключителен ум. Той беше гений не само заради безспорните си научни постижения, но и защото доказа с целия си жизнен път, колко силен може да бъде духът на човека.
За себе си той наистина можеше да каже: „Умът ми е напълно свободен“. А колко хора могат да се похвалят с това?
Четете още: Появи се новият Стивън Хокинг: 9-годишен гений вече завършва университет
