Големият руски писател и драматург Антон Павлович Чехов, лекар по професия, е роден на днешната дата - 29 януари, през далечната 1860 г. По този повод отдаваме почит кън неговия талант с един интересен щрих, разкриващ отношението и мислите му към благородните и възпитани хора.

Преди повече от век руският класически автор написал писмо до брат си – талантлив художник, но слабохарактерен човек, страдащ от алкохолизъм. Антон Павлович Чехов, знаейки слабостите на брат си, винаги се притеснявал за него, тормозил се заради небрежното отношение, което Николай имал към дарбата си. „Умира един силен руски талант, умира за едното нищо“, написал Чехов.

Получило се едно емоционално и откровено писмо, което със сигурност ще ни е от полза да прочетем. Разбира се, ние може да не сме алкохолици, да не висим в безсъзнание в мизерни свърталища, но много от нас, също като Николай Павлович, са затънали в самосъжаление, подценяват таланта си и стоят в позицията „никой не ме разбира“. При това вредят както на себе си, така и на близките си, които не остават безразлични.

Непременно прочетете това писмо. Великият класик може да ни научи на много неща.

МОСКВА, 1886.

Ти често си се оплаквал на мен, че „не те разбират“! Но дори Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Оплаквал сe е само Христос, но и той е говорил не за своето „аз“, а за учението си… Хората те разбират отлично… Ако ти самият не се разбираш, това не е по вина на другите…

Уверявам те, че като твой брат и близък човек аз те разбирам и ти съчувствам с цялата си душа… Познавам всичките ти хубави качества като петте си пръста, ценя ги и се отнасям с дълбоко уважение към тях. Ако искаш, за да докажа, че те разбирам, мога дори да изброя тези качества. Според мен ти си добър до парцалива мекота, великодушен, не си егоист, би споделил и последната си копейка, искрен си; у теб няма завист и омраза, ти си простодушен, имаш жал към хората и животните, не си ехиден, ти си незлопаметен и доверчив… Ти си получил свише един дар, който другите нямат – имаш талант. Този талант те издига над милиони хора, защото на този свят един художник се пада едва на 2 милиона души…

Талантът ти те поставя в особено положение – дори да си жаба или тарантула, пак биха те уважавали, защото на таланта всичко му се прощава. И имаш само един недостатък. В него се крият и твоята нестабилна почва, и твоята мъка, и твоя чревен катар. И този недостатък е твоята крайна невъзпитаност. Извини ме, моля те, но veritas magis amicitiae*… Работата е там, че животът си има своите условия… За да се чувстваш на мястото си в интелигентна среда, за да не бъдеш чужд там и да не се отегчаваш ти самият от нея, трябва да си възпитан по определен начин… Талантът те вкара в тази среда, ти й принадлежиш, но… нещо те отблъсва от нея и ти се налага да балансираш между културната публика и хората, които виждаш всеки ден. Тук си казва думата плътта на нисшето съсловие, израснало с побои с пръчки, край магазините за алкохол, живеейки от милостиня. И е трудно, ужасно трудно да я победиш.

Възпитаните хора според мен трябва да отговарят на следните условия:

1) Те уважават човешката личност, затова винаги са снизходителни, внимателни, вежливи, отстъпчиви… Те не вдигат бунт заради един чук или изчезнала гумичка; живеейки с някого, не превръщат това в услуга, а отивайки си, не казват: с вас не може да се живее! Те прощават и шума, и студа, и прегореното месо, и шегите, и присъствието на странични хора в жилището им…

2) Те изпитват състрадание не само към просяците и котките. Те изпитват душевна болка и за онова, което не се вижда с просто око…

3) Те уважават чуждата собственост – и затова си плащат дълговете.

4) Те са чистосърдечни и се пазят от лъжа като от огън. Не лъжат дори и за дреболии. Лъжата е обидна за слушателя и го принизява в очите на говорещия. Те не се перчат, държат се навън така, както се държат вкъщи, не хвърлят прах в очите на малките от компанията… Те не са бърборковци и не натрапват откровенията си, когато никой не ги пита… От уважение към чуждите уши, те по-често си замълчават.

5) Те не унищожават себе си с цел да предизвикат съчувствие и желание за помощ у друг. Те не дърпат струните на чуждите души, за да получат в отговор въздишки и майчинска грижа. Те не казват: мен не ме разбират!

6) Те не са суетни. Не ги интересуват фалшиви диаманти като запознанството със знаменитост, възхищението на случаен посетител на Salon-а, известността им в партерните ложи…

7) Ако имат талант, те го уважават. Те жертват за него спокойствието си, жените, виното и суетата…

8) Те възпитават у себе си естетика. Те не могат да заспят с дневните си дрехи, да гледат по стените пукнатини, пълни с дървеници, да дишат развален въздух, да ходят по оплют под, да се хранят от керосинова лампа. Те се стараят по възможност да укротят и облагородят половия си инстинкт… […] Възпитаните не подхождат кухненски в това отношение. От жената те искат не утеха в леглото, не конско потене […], не ум, изразен в умението да надуеш фалшива бременност и да лъжеш неуморно… На тях, особено на художниците, им трябва свежест, изящество, човечност […]… Те не се наливат на излизане от къщи с водка, не душат скриновете, защото знаят, че не са свине. Пият само, когато са свободни, когато има повод… Защото държат на mens sana in corpore sano**.

И т.н. Такива са възпитаните… За да се възпиташ и да не стоиш под нивото на средата, в която си попаднал, не е достатъчно да прочетеш Пикуик и да научиш наизуст един монолог на Фауст. Не е достатъчно да наемеш превозвач и да отидеш в Якиманка, за да избягаш оттам седмица по-късно…

Искат се непрестанен дневен и нощен труд, постоянно четене, обучение, воля… Всеки час е важен в случая… Пътуванията до Якиманка и обратно няма да ти помогнат. Трябва смело да плюеш на всичко и решително да тръгнеш… Ела при нас, счупи гарафата с водка и лягай да четеш… Поне Тургенев, когото още не си чел…“

* (от латински) Истината над приятелството.
** (от латински) Здрав дух в здраво тяло.