Напоследък светът губи много и то от най-ценното си – от великите хора на изкуството. Всичко започна със смъртта на Майкъл Джексън през 2009 г., а две години след това си отиде и Ейми Уайнхаус, която е последното попълнение в клуб 27 до момента . В началото на 2012 г. ни напусна Уитни Хюстън, а 2016 г. започна зловещо със смъртта на Дейвид Боуи. Само три месеца по-късно трябваше да се примирим, че никога повече няма да видим и чуем Принс, а на Коледа издъхна Джордж Майкъл. Миналата година светът на музиката отново бе почернен, след като Крис Корнел и вокалът на „Linkn Park” Честър Бенингтън решиха да прекъснат жизнения си път. В началото на тази година си отиде прекрасната Долорес от „Cranberries”, а вчера загубихме една цяла епоха – Арета Франклин.

Тя беше не просто едра чернокожа дама, надарена с неприлично уникален глас и безкрайни вокални възможности. Тя беше жена, която чрез песните си се бореше за равноправие и уважение. На всичкото отгоре успя да прокара нов стил и да вдъхнови много от днешните звезди да тръгнат по пътя на музиката, а един от най-ярките примери за това е Бионсе. Нима не откривате прилики между двете? Тогава следващия път, когато чуете песен на гласовитото момиче, слушайте по-внимателно. Ще бъдете възхитени колко много е научила тя от Арета.

Несъмнено вчера беше тъжен ден, защото светът загуби много, но се чувствам повече от длъжна да ви споделя това, което ме накара да се замисля и дори предизвика гнева ми. Да оставим настрана колко бях учудена от факта, че половината от хилядите ми „приятели“ във Фейсбук се оказаха заклети фенове на Арета Франклин. За минути всички написаха по стените си R.I.P, придружено от нейно изпълнение. Няма лошо, но защо никой не се сети да сподели нейна песен, докато беше жива? Може би, защото не им е чак толкова любима.

Същото се случи и когато си отидоха всички гореспоменати творци, затова учудването ми не продължи дълго. Но едно изречение, което се появяваше често във вчерашните постове ме накара да разбера, че живеем във време, в което липсва приемственост и никак не умеем да оценяваме това, което имаме в момента. Предпочитаме да тъгуваме за това, което сме имали вчера или преди 20 години и да повтаряме колко е ужасно всичко, което се прави днес. Да, Арета Франклин бе уникална жена и наистина постави едно ново начало в музиката, но това не означава, че след нея не е останал никой. Ами Стиви Уондър? Той е жив и твори! Нима това не е богатство и защо не се сещате за него? А вместо това пишете механично изречението: „Арета Франклин си отиде, след нея не остава никой“. Ти да видиш! Ядосвате ме и ще ви кажа защо.

Напълно съм съгласна, че днешните световни хитове не носят толкова много послания, а тематиката е почти една и съща. Повечето песни са за любов, социалните проблеми не са толкова често срещани в творчеството на настоящите изпълнители. Само че това съвсем не означава, че те не могат да пеят. Някои имат огромен талант, над който очевидно са работили неуморно. Но разбира се, за да го разберете, се налага да слушате, без да мразите. Ето ви малко доказателства:

Ариана Гранде, Джеси Джей, Деми Ловато, Бионсе, Джос Стоун, Кристина Агилера, Лейди Гага, Адел, Ед Шийрън, Бруно Марс... Те творят тук и сега, а някои наистина създават история с песните си. Те нямат по-малко гласови възможности от Уитни Хюстън и Арета Франклин. Напротив, те са тяхното продължение. Ако не ми вярвате, чуйте:

Бруно Марс не ви ли напомня на Майкъл Джексън? Между другото, той участва в композирането на хитовете си, което ме кара да го уважавам още повече. Малцина са тези, които успяват да правят качествена музика и качествено шоу едновременно. Само го вижте:

А, ето какво пропуснах: Арета не беше само вокален майстор, но и отлична пианистка. А да не би да имаше и едно симпатично момиче с уникален глас, което също свири? Да, вярно, Алиша Кийс се казваше. Лейди Гага също „гали клавишите“ на много от концертите си.

Знаете ли, че преди няколко години Арета Франклин направи кавър на хита на Адел „Rollin' In The Deep”?

Времената се променят и в това няма нищо лошо, стига да го приемем. Не, не говоря за ужаса, който е сполетял родната ни комерсиална сцена, а в световен мащаб. И нека не забравяме - Show Must Go On! Казал го е един от най-великите - Фреди Меркюри, напуснал този свят твърде рано.

Почивай в мир, Арета Франклин! Благодарим ти за това, което ни остави, и за световете, в които ни пренесе с музиката си!

Четете още: Български филм с голяма награда на фестивала в Сараево