За такива мъже французите казват „Той има голямо сърце“. Явно наистина големи сърца имат, защото в рамките на земния си живот (понякога доста кратък) тези любовчии са успели да ощастливят десетки жени. Или поне да се прославят с дългия си списък на завоевания…
Героите от тази статия, за щастие, са известни не само с креватните си постижения. Активният интимен живот не им е пречил и дори понякога ги е вдъхновявал за подвизи, за създаване на шедьоври на изкуството, за изграждане на империи… Но историите им имат една тъмна страна – тези неудържими любовници много често завършват живота си трагично. Неспособни да овладеят своето либидо, тези мъже са разрушавали физиката си, съсипвали са здравето си, губили са огромни състояния и дори живота си. И тези истории за пореден път показват, че женското очарование е най-сладкото и опасно оръжие на човечеството.
Людовик XIV дьо Бурбон (Кралят Слънце)
5 септември 1638 г. – 1 септември 1715 г.
Кралят на Франция и Навара се възкачил на престола на четиригодишна възраст и царствал 72 години – по-дълго от всеки европейски крал в историята. През годините на властването му Франция отбелязала епохата на своето възраждане, добила военна мощ, политическа тежест, интелектуален престиж и разцвет на културата. Дворецът на Людовик XIV бил известен със своите пирове и балове, с крещящия си разкош и богатството си.
На 22 години Людовик се оженил за испанската инфанта Мария-Тереза Австрийска. Както е прието при кралските особи, този брак е бил необходима и чиста формалност. Кралят Слънце постепенно натрупал дълъг списък от официални фаворитки. За вниманието на краля на Франция се водели жестоки войни и се плели сложни интриги. Фаворитките били готови да се тровят една друга, да изнудват и компрометират конкурентките си – и на всяка цена се стремили да родят на Людовик дете, укрепвайки по този начин положението си. Херцогиня Дьо Лавалиер му родила четири извънбрачни деца. Маркиза дьо Монтеспан – цели седем. Още една дъщеря му родила мадмоазел Дез Ойе. А херцогиня Дьо Фонтанж забременяла, но не могла да износи бебето.
Въпреки слабостта си към жените френският крал не бил лесна плячка. Една от най-влиятелните фаворитки, майка на седем негови деца, направила фатална грешка, наемайки за бавачка вдовицата мадам Скарон. Людовик обърнал внимание на това колко отдадено тази жена се грижи за децата му (за разлика от родната им майка). Започнал да прекарва все повече време в разговори с образованата вдовица и постепенно се сближил с нея. Мадам Скарон му станала отдушник и дори го върнала към семейството му – под нейно влияние кралят възстановил връзката си с вече почти забравената си съпруга. А след смъртта на испанската принцеса се оженил за Скарон, макар бракът да бил неравен.
Към края на живота му поредица от семейни трагедии оставила френския трон без пряк наследник – Людовик изгубил един след друг всичките си законни синове. След това узаконил двама от синовете на мадам Дьо Монтепсан и ги направил престолонаследници. До края на живота си Кралят Слънце останал деен, поддържал твърдо придворния етикет и вече повяхващия декор на неговата „велика епоха“ и умрял, заобиколен от придворните си, на 76 години.
Калигула (Гай Юлий Цезар Август Германик)
31 август 12 г. — 24 януари 41 г.
Калигула, един от най-жестоките и порочни антични владетели, е известен с това, че не е имал никаква мярка в секса. Още като дете обичал да присъства на различни изтезания и екзекуции. Като юноша бъдещият император започнал да се отдава на разврат и дори отнел девствеността на родната си сестра Друзила, която по-късно направил своя наложница.
Когато заел престола, Калигула изпаднал в отегчение – вече бил пробвал всичко. Но скоро си намерил нова забава – избирал си жената на някой от патрициите на пировете, отвеждал я в покоите си, а после разказвал подробно пред съпруга ѝ какви са силните страни на дамата и къде ѝ липсва нещо в интимен аспект. Освен това императорът обичал да извежда навън една от по-старите си наложници гола. Защо го е правил ли? Историята мълчи по този въпрос.
Развратният Калигула бил убит в резултат на заговор. За извратените му наклонности е заснет прочутият филм „Калигула“ на Тинто Брас.
Дон Мигел де Маняра (прототипът на Дон Жуан)
1627 г. – 1679 г.
Въпреки че Дон Жуан е литературен персонаж, той си има реален прототип, който е възприемал секса като спорт. Този неудържим любовник се е казвал Мигел де Маняр. В дългия му списък на интимни постижения фигурират 640 италианки, 100 французойки, 231 германки, 91 туркини и 1003 испанки!
Дон Мигел бил толкова хубав, че дамите буквално вехнели по него. Този испански мачо от Севиля бил богат, но имал за свой принцип да не плаща за любов. Друго негово житейско правило било да не стига до интимност с една и съща жена два пъти. Никога.
Любовните му похождения приключили доста внезапно. Една нощ Мигел бързал за среща с поредната дама, когато се подхлъзнал и чул глас от небесата, който му предсказал скорошна смърт. Впечатлителният де Маняра разбрал, че това е знак свише и че е време да спре да „бройка“ жени. Тогава, за да изкупи многобройните си грехове, решил да се заеме с благотворителност и основал болницата „Оспитал де ла Каридад“.
В момента тази болница, разположена в Севиля, е една от най-добрите клиники в света. Там стои паметник на великия любовник, там са погребани и останките му.
Людовик XV
15 фавруари 1710 г. — 10 май 1774 г.
Друг френски крал, Людовик XV, като малък бил благочестив юноша и до 15-годишна възраст не обръщал внимание на противоположния пол.
Обикнал от пръв поглед своята съпруга Мария Лешчинска. Прекарал с жена си доста време в покоите. Доказателство за това са десетте им деца. Но съпружеската му любов с времето се изпарила и Луи си намерил любовница – маркиза Луиз-Жюли дьо Майи-Несл. Тя му открила света на сексуалното удоволствие, в който той можел да фантазира и да се наслаждава на сбъдването на желанията си.
Кралската любовница му правила и оргии. Скоро вече отраканият Людовик започнал да сменя жените като носни кърпички. Не пестял нито титли, нито пари. Вероятно именно по това време се заразил със сифилис, но успял да се излекува.
Впрочем, по онова време жена му Мария вече била починала. Неприятната болест променила предпочитанията на 30-годишния крал и той наредил занапред в покоите му да се допускат само девственици. За тази цел във Версай бил създаден пансиона „Еленски парк“, където на пълни кралски разноски живеели малките дъщери на придворните. Родителите с радост си давали щерките там.
В „Еленския парк“ момичетата живеели до 15 години. Кралят ги учел на аритметика и на основи на религията. Навършвайки 15 години, девойките попадали в спалнята на Людовик. Ако „еленчетата“ не забременявали до 17-годишна възраст, той им уреждал брак и осигурявал добра зестра.
При това монархът намирал време и за най-известната си любовница – мадам Поасон. Дамата била развратна и хич не била ревнива – което може би е причината да остане негова фаворитка толкова дълго време. Той дори ѝ дал титлата маркиза Дьо Помпадур. Но безразборният интимен живот все пак погубил Людовик – той се заразил от някого с едра шарка и болестта го убила.
Елвис Пресли
8 януари 1935 г. — 16 август 1977 г.
Кралят на рокендрола е бил женен само веднъж, но е имал безброй връзки. С жена си Присила Пресли се запознал доста преди тя да навърши пълнолетие и ѝ казал да го чака (тогава тя била едва на 14). Любовта му към момичето била трогателна – Присила му напомняла за покойната му майка, която той обичал повече от всичко на света. Елвис взел любимата си под крилото си и живял с нея, пазейки девствеността ѝ до сватбата. Но наличието на годеница не му попречило да изпуска парата с фенките си. Бъдещата му жена разбирала за похожденията му от пресата и се ядосвала ужасно – но не преставала да го обича. През 1967 г. двамата се оженили, а през 1968 г. се родила и дъщеря им Лиза Мари. След раждането ѝ отношенията в семейството се влошили, през 1973 г. двамата се развели. „Момичетата не са хоби. Те са по-скоро развлечение“, казвал Елвис за слабия пол.
Наполеон I Бонапарт
15 август 1769 г. — 5 май 1821 г.
Френският император е останал в историята не само като велик пълководец и политически деец. Наполеон още от младини ухажвал жени и полагал всички възможни усилия, за да прелъсти допадналата му дама. Историческите хроники показват, че заради флирт и любовни забави императорът е можел да отложи задачи от държавна важност. При това той винаги ухажвал дамите подобаващо – обсипвал любовниците си с разкошни подаръци (невиждани по красота бижута, имения и милионни суми) и им писал трогателни романтични писма.
Любовта му към слабия пол не утихнала и след сватбата с прекрасната Жозефин дьо Боарне - макар че историците твърдят, че Наполеон бил верен на съпругата си, докато не узнал за нейните изневери. Императорът не криел чувствата си и открито флиртувал с жени на светски събития. Веднъж, за да прелъсти допадналата му дама, той „случайно“ разлял върху нея чаша вино. За да може девойката да си оправи тоалета, Наполеон я поканил в покоите си, където двамата останали до сутринта…
Дори и след края на политическата и военната си кариера (в началото на XIX век Наполеон се отрекъл от престола и бил прокуден на остров Света Елена) бившият император не останал да страда самотен. Говори се, че по време на заточението му на острова не е имало и ден, в който Наполеон да не флиртува с дами. На Света Елена той си спечелил репутацията на неудържим любовник.
Джими Хендрикс
27 ноември 1942 г. — 18 септември 1970 г.
Американският виртуозен китарист, певец и композитор обичал удоволствията – сред които и жените, и наркотиците. Може би затова е умрял едва на 27 години. За краткия си живот обаче е преспал с около 2000 жени. Бурната му сексуална активност може би се дължи на корените му – баща му бил афроамериканец, а майка му индианка. Често, за да се почувства задоволен, Джими спал с три фенки едновременно. Една от приятелките му заявила, че любовният инструмент на Хендрикс „е голям, колкото китарата му“. Заради избухливия си темперамент и лошия си характер Джими никога не се оженил. Негова основна страст била китарата му, която той с любов наричал „моето електрическо момиче“. Може би бурният му любовен живот отразява и по-дълбоки и философски мисли. Хендрикс е казал, че „Когато властта на любовта надмине любовта към властта, на Земята ще настане мир“.
Джакомо Казанова
2 април 1725 г. – 4 юни 1798 г.
Името на италианския писател е станало синоним на любовчия. Джакомо изгубил рано майка си и бил отгледан от леля си. Благодарение на нея станал галантен и образован младеж – и тези качества подкосявали краката на дамите, които той искал да има. За любовния му живот има много легенди. Според една от тях Джакомо преспал за пръв път с жена на 11 години, и тя била слугиня. На 15 години вече знаел как да прелъсти и задоволи която и да било жена. В други източници се твърди, че първият му интимен опит се случил чак на 21 години, като любовницата му била професионална жрица на любовта и научила Казанова на всички тайни на сексуалния занаят. Според някои слухове италианецът спял само с девици и вдовици. Дамите били луди по него и той имал специално отношение към всяка от тях, без да оставя разбити сърца. Любовниците му, които по някои данни са били около хиляда, си спомняли за него с благодарност. Казанова умрял в бедност и сам, но пък е имал за какво да си спомни в тежките мигове! Ето какво е написал самият той за любовта.
„Какво е любовта? Това е вид безумие, над което разумът няма никаква власт. Това е болест, на която човек е податлив на всяка възраст и която е неизлечима, ако порази старец. О, любов, ти, неопределимо същество и чувство! Бог на природата, твоята горчилка е сладка, твоята горчилка е жестока“ (из неговата биография „Историята на живота ми“). Впрочем, в книгата има куп еротични и дори нецензурни сцени, едно от най-скромните описания е „Аз се наслаждавах и на двете няколко часа, минавайки пет или шест пъти от едната към другата, преди да се изтощя“.
Чарли Чаплин
16 април 1889 г. — 25 декември 1977 г.
В Холивуд легендарният комик си спечелил славата на истински любовчия. Той можел на мига да завоюва сърцето на всяка млада актриса – и затова имал връзки с много от тях. С Милдред Харис дори се оженили. Чарли имал кратка връзка и с немската актриса Пола Негри. После се оженил за младата Лита Грей, но скоро се развел и сключил брак с Пола Годар. Великият актьор търсел онази, която да стане за него единствена и неповторима. Намерил я, чак когато той бил на 55, а тя едва на 17. Тази негова любов била Уна О'Нийл, дъщеря на прочутия режисьор Юджийн О'Нийл. Поначало Чарли имал съмнения, мислел си, че тя може да е поредната госпожица, искаща парите и славата му. Не разбрал веднага, че момичето се е влюбило в самия него, а не в състоянието му. Но Уна нищо не можело да я спре – нито разликата във възрастта от 36 години, нито протестите на баща й (Чарли бил с една година по-възрастен от него!). Двамата се оженили и имали осем деца. С тях включително Чаплин има общо 12 деца.
Маркиз дьо Сад (Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад)
2 юни 1740 г. — 2 декември 1814 г.
Френският аристократ, писател и философ е известен най-вече с това, че преди да прави любов с жените, им нанасял телесни повреди. „Аз станах ненаситен, разбрах, че само причинявайки страдания на други, се освобождавам от моите страдания“, оправдавал се Дьо Сад. Този начин на получаване на сексуално задоволяване бил наречен „садизъм“. Маркизът шибал с камшик хора и искал други да шибат с камшик него. Жертви на необичайната му страст станали многобройни куртизанки.
Още на 23 години маркизът вече бил успял да посети всички възможни публични домове и да изпита най-различни видове наслада, да се прослави като най-желания любовник в Париж и да прахоса семейното си състояние.
Възможно е Дьо Сад да е получил първите си психични отклонения, когато е бил оженен против волята си. Неговите родителите му намерили богата булка – Рене дьо Монтрей. Но вече врелият и кипял маркиз си паднал по малката ѝ сестра Ана. Дьо Сад се влюбил наистина и много искал да се ожени за хубавата Ана. Но семейство Монтрей си имали други планове – искали да оженят за него Рене. Въпреки всичките молби и падания на колене пред майката на невестите решението им не се променило. „Защо, когато аз толкова силно и истински обикнах някого, ме накараха да се откажа от тази любов?“, пише по-късно Дьо Сад.
Както може да се очаква, бракът му не бил щастлив. Рене се опитвала да спечели мъжа си с нежност, а той само я биел. Тя не се оплаквала – поне така ръката на любимия ѝ мъж я докосвала. А дьо Сад се увлякъл и започнал да бие не само жена си, но и куртизанките. После описал опита си в многобройни романи, с които останал в историята. Най-прочутата му творба е „120-те дни на Содом“. Маркизът много пъти лежал в затвора за измъчване на проститутки. Прекарал зад решетките над 20 години от живота си. Но след като в един памфлет се присмял на Наполеон и неговата Жозефин, бил прибран в лудница, където по-късно умрял.
&w=3840&q=75)