Хапливата му ирония, провокативният му език, безгрижният и без преструвки тон, освободен от излишна напудреност или помпозност, с който поднася достатъчно горчиви истини за живота на съвременния човек в големия град, мъдростта на посланията му, правят Фредерик Бегбеде един от най-добрите и обичани съвременни писатели.

Роден е на 21 септември 1965 г, „двайсет години след Аушвиц“, както самият той обича да казва.

„Появил съм се на света в деня, когато листата на дърветата започват да се ронят, а дните да се скъсяват. Оттам може би и вроденото ми чувство на разочарование. Изкарвах си хляба, като редях думи във вестниците или в рекламните агенции, като последните имаха предимството, че за помалко думи плащаха повече. Станах известен, като организирах в Париж празненства, когато в Париж вече нямаше празненства... Предизвиках удивление у хората, които се интересуваха от моята биография, когато се ожених по любов", представя себе си Бегбеде в шедьовъра "Любовта трае три години".

По повод личния празник на френския автор на десет романа и още няколко новели, разкази и есета, ви поднасяме шепа от неговите съкровени мисли за живота, парите, щастието и любовта:

"От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса. На 20 години си въобразявах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бях десет години в учене на всичко онова, което впоследствие трябва да отучвам."

"Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти."

"Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш."

"Всичко трябва да се преустрои. Всичко да се реорганизира в това общество. Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата. Безделникът е обществен враг номер едно. Хората биват поробвани чрез парите: те жертват свободата си, за да могат да си плащат данъците."

"Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола, чифт обуща за дванадесет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в състояние да накарат вече никого да мечтае, дори и себе си."

"Еврото беше специално измислено, за да направи неприлично високите доходи на богаташите да изглеждат шест пъти по-скромни."

"Ще ми се да разкрия следната тайна: как така на гребена на нашата цинична епоха Рекламата е била провъзгласена за върховна властителка? От две хиляди години насам никога кретен като мен не е притежавал такова могъщество."

"За да искаш другите да те обичат, първо трябва да обичаш сам себе си."

"Онези, които говорят срещу любовта, са хората, които имат най-голяма нужда от нея."

"В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога."

"Ако знаеш защо обичаш някого, значи не го обичаш."

"Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност."

"Да бъдеш влюбен, означава да се удивляваш."

"Мъжете непрестанно се намират някъде между една бивша и една бъдеща,защото сегашното не ги интересува. Те предпочитат да се реят между носталгията и надеждата, между загубата и мечтата. Ние вечно си оставаме заклещени между две отсъстващи жени."

"Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим" и "Надявам се да си останем приятели". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството."

"Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно."

"Свалям си часовника. За да бъде вечна любовта, достатъчно е да живееш извън времето. Модерният свят е този, който убива любовта."

"Влюбен си тогава, когато погрешка сложиш паста за зъби не върху твоята, а върху друга четка."

"Разбира се, че любовта не трае три години... Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето."

"Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това."

Четете още: Интервю с Фредерик Бегбеде