„Малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми“. Когато хората ви казват това, докато търчите след малкия си син или дъщеря, най-вероятно с ирония отбелязвате, че не знаят за какво говорят и че по-голямо щастие от детето няма. Не че последното не е така. Това, че по-голяма радост от малчуганите няма, не подлежи на никакво съмнение! Безспорни са обаче всички промени в характера на детето, които се случват с навлизането му в онзи така специален период от неговото съзряване, придобил гражданственост под израза „тийнейджърска възраст“. Точно тогава ни става кристално ясно какво са имали предвид околните, когато са ни казвали, че големите деца носят големи проблеми.

Годините между 13 и 19 не се тежки само за тийнейджърите, но и за техните родители. Все пак те са тези, на които се налага всеки ден да се сблъскват с екстремните емоции, бунтовническия дух и поведението тип „нямате представа за какво става въпрос, само аз знам какво е най-добро за мен”. Комуникацията родител-тийнейджър често се свежда само до кавги, които обикновено завършват с блъскане на вратите, а за да бъде на неговото, детето постепенно преминава към всевъзможни манипулативни техники.

Психоложката д-р Лиса Зеймоски посочва 6 най-често използвани начина, по които тийнейджърите манипулират родителите си, като дава съвети как да не им се поддават:

Развалена плоча

Под този израз Зеймоски има предвид настоятелните повторение на едно и също желание. Децата в тийнейджърска възраст развиват една особена свръхспособност, която им дава възможност на края да получат желаното – умението да настояват. Упоритото повтаряне пред родителите на нещо, което те трябва да получат или направят на всяка цена, рано или късно дава нужния за тях резултат. Представете си следната картина: Малкият „тийн“ господар иска да се наложи? Повтаря една и съща фраза през пeт минути и дори преобръща дома с главата надолу, за да му се подчините. Ако не успее ви покори на волята си, не след дълго той отново започва настоятелно да изразява желанието си чрез фразите: „Може ли еди-какво си“, „Хайде де, какво ще ти стане“, „Моля те, само веднъж“. Целта е да се уморите и да биете отбой.

Лиса Зеймоски припоръва в случая да действате на принципа: каквото повикало, такова се обадило. Щом той настоява, ще настоявате и вие. Ако той ви каже: "Нека да остана на купона цялата нощ", вие му отговорете: "Не, не може. ще ти дам пари за такси". Бъдете строги и непоклатими в изискването си.

Емоционален шантаж

Тийнейджърът добре знае, че хората, които му желаят най-доброто, са родителите. И умело използва това си знание за свой жокер. Ето защо, когато изразява желанието си за нещо, той винаги вмъква в израчението изрази от типа: „Ще съм тъжен, ако не...“, „Всички ще ме вземат за загубеняк, ако не...“, „Ще се почувствам унизен, ако не...“ и т.н.

В такава ситуация впрегнете разума си и изключете емоциите си. Задайте си въпроса каква е ролята на родителя: да подготви юношата за живота или да му сервира всичко наготово. Колкото по-често реагирате хладнокръвно, толкова по-рядко тийнейджърът ще използва тази техника за манипулация.

Самоизолация

Каквото и да се опитвате да кажете, тийнейджърът се държи така, сякаш не сте в обкръжението му. Ще се прави, че не ви чува или най-демонстративно ще запуши ушите си. Стремежът му е по този начин да ви откаже да се месите в работите му, да му давате съвети или да му правите забележки.

За да спечелите „битката“, трябва да промените тактиката. Вместо да му говорите назидателно и да му се карате, по-добре самите вие потърсете съвет по въпрос, който е от неговата компетентност. Целта е да го накарате да се почувства ценен и полезен и така по-лесно да го предразположите към разговор с вас.

Внушение

Често пъти, за да угодят на прищевките му, тийнейджърът прибягва към изрази, които целят да предизвикат внушение у родителя, че нещо не е наред с детето им. Например фраза от сорта на: „Ако не ми вземеш този телефон (плейстейшън), ще ме сметнат за загубеняк, за какъвто и без това ме мислят“ наистина вършат работа. Подобен израз провокира у родителя внушението, че детето им се чувства нещастно в обкръжение на хора, които всичко имат.

За да се отърсите от съмненията и внушението, се превърнете в детектив, съветва д-р Зеймовски. Уж случайно поканете приятелите на детето си у дома и огледайте телефоните им. Може би ще установите, че и техните не са последен модел.

Непукизъм

Пример за непукистко поведение е ако сте помолили тийнейджърът да си оправи стаята или да купи хляб, а той не е изпълнил заръката си, въпреки обещанието си да го направи. Дали от разсеяност, дали напук, или просто защото гледа несериозно на всяка ваша молба, тийнейджърът все по-често проявява лекомислие спрямо вашите забележки.

Най-важното в такава ситуация е да запазите самообладание. В никакъв случай не се поддавайте на емоциите си и не викайте. Спокойно му покажете, че всяко действие си има своето противодействие. След като той е безотговорен към задачите си вкъщи, тогава му кажете, че и вие няма да отговаряте на молбите му за определена покупка например.

Полулъжи

Лъжата е едно от любимите средства за манипулация от страна на тийнейджъра. А той определено смята, че с лекота може да заблуди родителя си, който далеч не е толкова наивен, колкото хитрият юноша си мисли. Сред най-разпространените методи за извъртане на действителността е т.нар. „бяла лъжа“ - тийнейджърът казва само част от истината. Например дъщеря ви твърди, че ще спи у приятелка, но умишлено пропуска да разкрие, че става дума за купон.

За да разгадаете лъжата му, не винаги е толкава лесно, имайки предвид факта, че децата в тази възраст взаимно се подкрепят и предварително си създават общи алибита. В случай, когато се съмнявате в истинността на думите на детето си, дайте му да разбере, че ако го спипате в лъжа, ще бъдете непреклонни и ще го накажете. Обяснете му, че лъжата винаги излиза наяве. Рано или късно ще разбере сам, че ставате по-отстъпчиви и толерантни, когато е честен и искрен към вас.

Четете още: ТОП 5 фразите, които не бива да казвате на детето си