Емир Кустурица, наричан още "балканския Фелини", е роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево, тогава все още в пределите на Югославия. Той израства в мюсюлманско семейство, което има православни сръбски корени. През 1977 г. завършва режисура в прочутата киноакадемия "FAMU" в Прага.

Дипломната му работа "Герника" (1976) е отличена с първа награда на фестивала на студентските филми в Карлови Вари. През 1978 г. заснема телевизионния "Невестите идват", забранен от югославската цензура "по морални соъображения". След това прави отново за телевизията "Bife Тiтаniк" (1979, по новела на И. Андрич).

Първата творба на Емир Кустурица за широкия екран е "Спомняш ли си, Доли Бел?" (Do You Remember Dolly Bell?). Тази любопитна лирична драма, третираща проблемите на босненската ммладеж през 60-те години, получава наградата за дебют на фестивала в Москва през 1980 г. и приза на ФИПРЕССИ във Венеция през 1981 г.

Кустурица преподава в киноучилището в родния Сараево, работейки паралелно над "Баща в командировка" (1984). Тази метафорична драма за времето на политически репресии в Югославия през 50-те години прави фурор в Кан, където грабва "Златната палма" и наградата на ФИПРЕССИ през 1985 г. Филмът е номиниран и за "Оскар" в раздела за чуждоезична продукция.

През следващите три години прославилият се по цял свят режисьор работи върху няколко грандиозни проекта (Мостът на Дрина" , "Духоборци" и "Престъпление и наказание" по Достоевски). За съжаление, нито един от тях не е завършен. Но Кустурица привлича отново вниманието със заснетия през 1988 г. в Македония филм за циганите "Циганско време" (Dom za vesanje, 1988), с който пък отмъква наградата за ружисура на фестивала в Кан през 1989 г.

През следващата година преподава режисьорско майсторство в Колумбийския университет в САЩ и скоро след това се появява филм, инспириран от американските му впечатления. Това е прочутата трагикомедия "Аризонска мечта" (Arizona Dream, 1993) с Джони Деп и Джери Луис. И тази творба не остава без награда. Журито на фестивала в Берлин я удостоява със "Сребърна мечка" за режисура.

По време на войните в Югославия в периода 1992-1995 г. Кустурица емигрира от Босна в Париж и Белград, където създава знаменитата си историческа алегория "Ъндърграунд". За този си филм пък получава своята втора "Златна палма" в Кан през 1995 г., съревновавайки се с "Погледът на Одисей" на другия балкански гений - Тео Ангелопулос. Три години по-късно излиза трагикомичният фарс "Черна котка, бял котарак", който е своеобразно продължение на "Циганско време" и за за която получава Сребърен лъв на фестивала във Венеция през 1998 г.

Кустурица се снима и в редица филми като актьор ("Вдовицата на Св.Петър", "Ягода в супермаркета", The Good Thief, "Hermano" и др.). Той си има и своя рокгрупа "No Smoking", в която свири на бас-китара и обикаля света, изнасяйки концерти. През 2001 г. излиза документалният му филм "Super 8 Stories", който е посветен на това му увлечение.

През 2003 г. Емир Кустурица завършва филма "Когато животът беше чудо" (Kad je ivot bio udo), който в английския вариант се казва „The Hungry Heart“ (Гладно сърце). Действието се развива по време на последната война в Босна и Херцеговина: противници отвличат сина на главния герой Лука, който пък решава да го размени за пленена босненка. Завръзката във филма става, когато Лука се влюбва в пленничката си.

През 2005 г. Кустурица приема православието.

Във филмовата биография на Кустурица като бисери сияят и следващите му култови творби "Завет"/ Zavet (2007), документалният филм "Марадона" / Maradona (2008), "Разговори с богове" / Words with Gods (2014) и "На млечния път" / On the Milky Road (2016) - филмът, в който Кустурица, освен режисьор е и актьор, който си партнира с неувяхващата киноикона Моника Белучи. Историята на лентата разказва как героинята на Белучи - босненка, е обвързана с млекаря Коста - героят на Кустурица. Двамата изживяват незабравима любов по време на война.

Не по-малко заслужаваща вниманието ни продукция на именития маестро е документалната лента "Ел Пепе, върховен живот" / El Pepe, una vida suprema (2018).

В чест на гения на филмовото изкуство ви поднасяме шепа от неговите балкански мъдрости:

"Войната е най-ужасното нещо. Хора с едни убеждения воюват за тях с хора с други убеждения."

"Обичам аутсайдерите, техният живот и съзнание са спокойни, защото те не участват в нашия запрограмиран живот. Аз сам опитах да стана аутсайдерн, но беше твърде късно. Още ги обичам и за това, че те имат много особен поглед върху живота."

"Достоевски има цяла книга, посветена на преживяванията на един млад студент, обладан от мисълта за убийството на една старица-лихварка. А днес по телевизията всеки ден виждаме гибелта минимум на петдесет човека, и също можете да видите всички тези петдесет смъртни случаи до вас на улицата. След като смъртта се е превърнала в тъмен обект на спекулации в медиите, тя е загубила своето значение."

"Животът не е толкова сериозно и сложно нещо, както всички ние си мислим."

"Преди си мислех, че изкуството може да промени света и да го направи по-добър. След това бързо осъзнах, че както в ада, този свят няма да се промени, то значи, остава само да воюваме с него."

"Щастието не идва при вас по вашето решение, но ако се жертваш в името на идеите си, щастието идва като страничен ефект. Това е като, когато приемате лекарство за сърцето, а странични ефекти са главоболие."

"Свободата за мен е по-важна от щастието."

"Аз не съм жена, но при споменаването на годините се натъжавам. След като синът ми на погребението на баща ми каза: "Сега разбрах какво е това смърт. Когато ябълката падне, изгние, и след това на това място пораства нова ябълка." Така че няма ли да покълна някъде някога?"

"Любовта е единствената мотивация в живота, единственият му смисъл."

"След като смъртта стана тема за спекулации в медиите, тя загуби своето значение."

"Моята националност е "интернационална".

"Не можеш да се върнеш в страна, която е изгорила твоя дом."

"Аз съм свободен човек. Снимам тези филми, които искам, а не тези, които поръчват продуцентите."

"Аз съм против Холивуд, който отказва да говори за реалния свят."

"Да бъдеш политически коректен означава да снимаш филми за Дисни или да бъдеш европейски Дисни. Това не помага на кинематографа."

"Всички големи градове в Америка приличат повече на изложба за строителни материали, отколкото на онова, което ние в Европа наричем град."

"Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения."

"Как да се науча да живея във време, в което красивото и възвишеното са придобили антикварна стойност?"

Четете още: Горан Брегович: Страхувам се за децата си