%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
На 18 септември през 1970 г от този свят си отива най-великият китарист на всички времена – Джими Хендрикс. Име от плеядата знаменитости, завинаги останали в черния "Клуб 27", сред които са Джанис Джоплин, Кърт Кобейн, Джим Морисън, Ейми Уайнхаус и много други – велики изпълнители, които си отиват от света на 27 години.
Джими Хендрикс е един от най-влиятелните рок музиканти, превърнали електрическата китара в икона, а себе си – в легенда още приживе. Той обогатява начина на свирене на рок китара с прийомите на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху. Именно дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне уникални висоти на звученето и да оформи неповторимия му почерк и темперамент.
Наркотиците обаче са коварните му спътници, а животът му е точно като неговата музика – смес от избликваща ярост и нежност, от нетърпение и отчаяние.
)
"Животът е по-кратък от едно мигване" е жестокото му прозрение. През своите 27 години Джими Хендрикс бавно и безпощадно се отказва от мечтите си. Надеждата му, че нещо може да бъде променено с музика, е попарена. Затова и неведнъж запалва на сцената китарата си - огледало на душата му.
През 2009 г. списание "Тайм" обявява в класация Джими Хендрикс за най-великия китарист на всички времена. От неудържимия му талант вдъхновение черпят прочути изпълнители като Слаш, Би Би Кинг, Кийт Ричардс, Ерик Клептън.
Първият сингъл на Джими е вариант на песента "Hey Joe", която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е "стандарт" за рок групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary", които заедно с "Hey Joe" са хитове в музикалните класации.
На 3 март 1967 г. Хендрикс постъпва в болница заради изгаряне на ръцете, след като запалва китарата си за пръв път в лондонския театър "Астория".
Същата година участва в "Monterey Pop Festival", където дебютира пред американска публика. Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д. А. Пенбейкър "Monterey Pop". По време на изпълнението на "Wild Thing", той отново запалва китарата си. Метафора на горящата му, раздираща се от болката и унищожителната сила на живота душа.
През юли 1970 г. свири пред най-голямата си публика — 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Великобритания на "Isle of Wight Festival" с Мичъл и Кокс. Тогава Хендрикс изразява на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша само старите му хитове.
На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на Isle of Fehmarn Festival в Германия, където Джими е освиркан от публиката. На реакциите ѝ, под въздействието на наркотиците, Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Седмица по-късно на сутринта на 18 септември 1970 г. е намерен мъртъв в апартамент на хотел „Samarkand“. Там той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и издъхва вследствие на свръхдоза.
В чест на легендарното музикално наследство на Джими Хендрикс ви поднасяме щрих от неговите вечни и мъдри мисли:
"Животът е по-кратък от едно мигване."
"Музиката не лъже. Ако нещо трябва да се промени на този свят, това може да стане само чрез музиката."
"Музиката ме извисява на сцената - това е истината. Това е сякаш, че съм пристрастен към нея."
"Музиката е моята религия."
"Не е необходимо да пеете за любов през цялото време, за да дадете на хората любов. Не трябва да натрапвате тези думи през цялото време."
"Когато изгорих моята китара, това беше като жертва. Можете да жертвате само нещата, които обичате. А аз обичам моята китара."
"Бил съм имитиран толкова добре, че съм чувал как хората повтарят моите грешки."
"Няма за какво да съжалявам в миналото си, освен ако неволно съм наранил някого или нещо."
"Ако съм свободен, то е защото винаги работя."
"Когато силата на любовта надвие любовта към силата, тогава светът ще познае мира."
&w=3840&q=75)