Виждали сме го в редица роли, но в сърцата и паметта ни ще остане завинаги като онова непокорно хлапе - мечтател от сериала, превърнал се в емблема на цяло едно поколение - „Васко да Гама от село Рупча“.

Момчето, което си остана хлапак дори и на 48.

Иван Ласкин си отиде на един от най-големите християнски празници – Богоявление. Твърде рано той напусна кораба, за да се присъедини към плеядата звездни момчета като Чочо Попйорданов, Андрей Баташов, Стефан Щерев – Чечо.

Ще го запомним не само със забележителните му превъплъщения от сцената и екрана, но и със злъчната му и откровена реч, насочена с острия си език към властващата пошлост в заобикалящата го действителност; с погубените му илюзии за едно по-добро бъдеще; с чудовищното му разочарование, каквото само едно дете на прехода като него можеше да изпита; с дълбоката и често пъти крайна чувствителност, типична за актьор от неговия ранг; с бунта на пламтящото му сърце; с дълбоката му привързаност към изкуството, към родината, към любимите му хора.

Едни от най-силните си и красиви думи, той отправя именно към съпругата си Александра – и не се срамува да каже на целия свят колко много означава за него тя!

На сбогуване с Иван Ласкин събрахме шепа от неговите най-искрени и разтърсващи откровения, споделени от актьора през годините пред медии и социални мрежи. Повечето от тях са дадени в предаванията "Преди обед" и "Търси се" по bTV, и в „Събуди се“ по Нова.

Те ни дават възможност да се докоснем още по-отблизо до неговата стихийна личност, до неговата безбрежна богата душевност.

Попътен вятър, мечтателю, защото там, където отиваш, наистина няма бряг!

За себе си:

"Понякога съм избухлив, мога да нагрубя, обаче умея да се извинявам."

"Не се бунтувам, аз просто съм като сврака, която грачи на дървото, когато долу мине друга сврака."

"Аз на устата си ключ нямам. Всичко, което мисля, излиза през челюстно-говорния ми апарат и смятам, че това се нарича почтеност."

За алкохола:

"Аз имам тежък проблем с алкохола. Пия много алкохол. Защо го казвам – защото това е първият начин, по който да започна лечението."

"Пия толкова, колкото пие един средностатистически ловец. Разбира се, прекалявам… прекалявах."

"Аз съм един средноедър българин, който обича да пие вино с приятели."

За хората и България:

"Гледам хората в очите и виждам кой е читав."

"Аз съм патриот, което означава следното – не искам да ми се загуби държавата, искам да живеем добре, искам да остане в същите граници, искам да не ни използват, да не се заселват тук всякакви ненужни индивиди… Нека да не звучи плакатно, но – да, аз в сърцето си обожавам тази страна. Но същевременно искам да я напусна – защото докато я управляват идиоти, и то в продължение на 25 години, аз наистина се колебая и започвам да си противореча. Едно е да видиш връх Вихрен, друго – да видиш поредния премиер, министър-председател или как се казва, идиот. Въобще не ми пука за кого говоря. Просто връх Вихрен си стои."

"Хората са добри, българинът е изключителен човек и наистина е състрадателен – нищо, че снимат с камера, докато бият момче. Просто през последните 25 години [българинът] беше унищожен. И е толкова страхлив от това, което ще му се случи, че предпочита да дръпне пердето, вместо да отвори прозореца и да крещи през него."

"Хората в България толкова са обръгнали, че могат да псуват човек, когото не познават. Това е бедствие, това е беда. Не може да не познаваш човека и да го псуваш, да го мразиш – опознай го, не казвай „хоп“ преди да скочиш. Трябва да бъдем по-добри, по-близки. Трябва да се усмихваме. Да се държим за ръка. Да се обичаме, да не се мразим. Трябва да се крепим."

За любовта и съпругата си Александра:

"Много харесвам луничките ѝ, имам чувството, че са подредени от Айнщайн – абсолютно симетрични, и не дай си боже да се покаже слънцето, се уголемяват. Харесвам зъбите ѝ и начина, по който ме поглежда под око. Харесвам отговорността ѝ като майка и да не говорим като актриса – защото тя цепи мрака."

"Тя е нещо средно между току-що поникнал горски мъх, току-що изпран и положен колосан чаршаф, измита чаша, чиста витрина, мирис на кафе, широко отворени ноздри, нежно погалване – все едно е паднало глухарче на рамото ти…"

"Харесвам ходилата ѝ, защото ходи като японка, живее като европейка и ме обича като кавказка."

"Любовта на семейството е най-важното нещо."

"Изобщо не ме интересува как ще ме запомнят хората. Интересува ме как ще ме запомнят децата ми."

"В любовта абсолютно нищо не съм направил – любовта направи за мен много…"

"Нямам обяснение защо те Обичам. Понякога ме хваща яд на лепкавите ти целувки, за които никой не знае! Най-вече: с какво право ми ги причиняваш тези целувки?!?? Просто устните ти са като атомни вендузи! Топли и вдъхващи любов! Мамицата му. Риташ ме, докато спя! Крадеш ми айряна и ягодите от хладилника. Печеното ти пиле с картофи има вкус на ксерокс! И аз те обичам ?! Също така се дразня за това, че караш неимоверно и сексапилно колелото си! И аз завиждам вероломно! На седалката! Защото се докосва до теб! Вторачен в седалката, ми иде да я убия! Защото заради теб съм способен да ревнувам от седалка на колело! Защото толкова те обичам! Готвиш храна, която не би вкусил дори притеснен талибан в оставка или гладен павиан със семейни проблеми! Както и камила с анорексия! И аз те обичам! Защото всичко, което правиш ти е Обич! И аз те обичам! Пренебрегвам понякога трошицата бадемче между зъбите ти и капчицата бозичка на блузката ти... защото те обичам! И целувката е моя за теб, мило момиче! Ти правиш хората добри! И мен!"

"Знам, че си от Беломорска Тракия. Знам, че си по-красива от поне двайсет световни актриси, взети заедно. Знам, че величието на прошката ти и яростта на любовта ти са най-ценното в живота ми! Дори горската мъгла, в която се намирам в момента някъде под връх Баба, ме гали с твоите пръсти... три часа... и ми липсваш. Повече от горската мъгла. На добър час, момиче, просто исках да го споделя с приятели и се ядосвам, че мокри ръкавици се пише трудно. Ще ти донеса дъбово клонче... Направил съм кафе. Наспи се и го изпий изстинало. На добър час... И мъглата стана по-гъста и пак ме погали с твоите пръсти..."

Четете още: Сбогом, Иван Ласкин!