Любовта е велико чувство, а още по-великото е, че всеки я изпитва по различен начин. И докато някои са далеч по-спокойни и уравновесени, когато имат половинка до себе си, други изпадат в притеснителни психически състояние и се превръщат в постоянно нуждаещи се нещастни хора, а всъщност нямат никакъв повод за това. Следващата история е за една успяла жена, която обаче не може да се отърси от съмненията си...

Ето какво има да ни разкаже 28-годишната Хана:

„Приятелите ми ме описват като най-независимата жена на света. Преди години се изнесох от вкъщи, започнах много хубава работа и от рано се грижа напълно сама за себе си. В професионално отношение съм изключително контакта и никога не съм била срамежлива. Това е пълната противоположност на човека, който съм в любовта.

Истината е, че когато съм необвързана, всичко е наред – срещам се с разни момчета и се чувствам чудесно. И дори конкретният мъж, с когото се срещам да е готин, лесно губя интерес. Когато се случи това, обикновено се влюбват в онова момиче, което съм в работата – усмихнато, смело и общително. Когато обаче се влюбя аз, губя разсъдъка си, ставам напълно зависима от обекта на любовта си и обикновено всичко се проваля.

Когато съм влюбена, губя почва под краката си, самочувствието ми се изпарява, дори не искам да виждам приятелите си. В такива моменти няма нищо по-важно от това да виждам човека, по когото съм хлътнала. Срам ме е да си го призная, но е така. Аз съм от момичетата, които когато се влюбят, стават напълно зависими от половинките си.

Защо по дяволите се случва така, при положение че животът ми е прекрасен? Аз съм успяла, напълно независима и всичко е толкова добре организирано около мен. Когато видя човека, който ме е заинтригувал, се чувствам така сякаш съм приела кокаин. Не знам къде се намирам, адреналинът ми се е повишил почти максимално. Пристрастявам се към този човек до болка, защо ми харесва толкова много?

Това се случва почти във всяка моя дълга връзка. Когато бях на 15, си хванах първото гадже и бяхме заедно 3 години. Тогава бях твърде малка и не си давах сметка за всичко това, дори не си спомням съвсем какви чувства съм изпитвала към това момче. За сметка на това обаче си спомням отлично първия път, в който се почувствах зависима от момче.

Случи се, когато бях на 19 и срещнах втория си приятел. Оттогава животът ми вече не е същият. По това време любовната ми зависимост съвсем не беше толкова ясно изразена, докато не се запознах с Мат няколко години по-късно. Тогава аз бях на 25, а той тъкмо беше приключил дълга и много сериозна връзка. Бил е сгоден за приятелката си, с която са живели заедно 5 години. Един ден обаче тя го напуска и го оставя напълно сам в тяхната красива и голяма къща.

Нещата между нас потръгнаха бързо. През първите 3 месеца всичко беше чудесно, докато старата ми любовна зависимост не се появи отново. Почти бях забравила за нея, но един ден бях на гости при него и забелязах нейни вещи в дома му. Изпаднах в паника, не спирах да се питам защо не е изхвърлил нещата ѝ. Развиках му се, почувствах се така, сякаш живея в сянката на тази жена. Изведнъж се изплаших, че изведнъж ще ме изостави, защото реших, че той иска да е с нея и че единствената причина, по която сега не е, че тя е прекратила връзката им. Казах си, че съм просто утеха за него. Разбира се, той се учуди заради реакцията ми и ми обясни, че съм се заблудила и че ме обича.

Знаех, че нещо не беше наред. Във всичко виждах опасността той да ме зареже, бях полудяла. Постоянно го ревнувах, изпитвах и гняв, който по-късно прерасна в редовни паник атаки. Срам ме е, защото осъзнавам, че това не съм аз във всекидневието. Аз съм уверен и успешен човек, който е постигнал важните цели в живота си до момента, а не несигурна откачалка. Разклатеното ми психическо здраве имаше и физическо отражение. Не можех да спя, не можех да ям, защото бях твърде заета да следя какво прави той, да се взирам в телефона си, да му пиша в моментите, в които не сме заедно и ако той не ми отговори, се задушавах. Винаги, когато виждах, че Мат е прочел съобщението ми и не е отговорил, си мислех че е с друга жена. Напълно загубих ума си. В такива моменти му се обаждах, плачеща и той не можеше по никакъв начин да ме успокои, докато не се прибере. Дори когато излизаше с приятели, аз се побърквах и не го оставях дори за секунда, но той се връщаше вкъщи. Понякога беше бесен и ми се караше, че съм провалила вечерта му, а аз изобщо не бях в състояние да го разбера. Но въпреки това намираше сили да ме прегърне и да ми каже колко много ме обича и тогава се приземявах отново. Веднага разбирах, че това което правя, е напълно нелогично, но въпреки това продължавах.

В крайна сметка се изнесох от дома му. Да бъда около него постоянно, ме успокояваше, но виждах че той страда от моята несигурност. Един ден той ми каза, че става, за да отиде на работа и ще се прибере по-късно и не желае да се чуваме през деня, защото не издържал да го следя постоянно. Никога няма да забравя начина, по който се чувствах тогава – напълно безпомощна и болна. Стомахът ми се сви, гадеше ми се. Предполагам, че е нормално някой да ти липсва, но не и по този болезнен начин.

С времето, колкото повече го притисках, толкова повече той се отдалечаваше от мен. Беше като кученце, което не искаше да го хвана – колкото повече тичах след него, толкова по-бързо тичаше.

Не само Мат си тръгна от мен, всички приятели се бяха отказали от мен. Накрая той ми каза, че има нужда от пространство и не иска да се виждаме известно време. Толкова не можех да понеса тази мисъл, че в същия ден отидох при най-добрата ми приятелка. Два дни не спирах да хленча и да крещя от гняв и тъга. Тя беше напълно безсилна да ме успокои и не издържа. Помоли ме да си тръгна и да не я използвам като утеха. И ако трябва да бъда честна, наистина я използвах, знам го. Най-накрая осъзнах, че Мат беше единственият ми приоритет, а без него животът ми беше празен. Нищо друго не ме интересуваше.

Постоянно се срещах с приятели и се срамувах да призная, че получавах паник атаки, защото гаджето ми е излазло за бира с приятели. Не исках да бъде откровена пред себе си, че имам проблем.

Не след дълго започнах да се провалям и на работното място, защото не можех да се концентрирам. Пропусках важни бизнес срещи и вместо това непрекъснато седях на телефона и чаках Мат да ми се обади или да ми пише. Само когато получавах съобщения от него се успокоявах. Знаех, че имам проблем, но наистина не разбирах какво не ми е наред и защо се чувствам така.

Един ден обаче реших да потърся в интернет нещо повече по темата с моята нездравословна любов. Накрая разбрах, че страдам от любовна зависимост и това много ми помогна да работя над проблема си. Потърсих професионална помощ и посещенията при терапевт ми влияят чудесно, защото най-накрая ми обясниха защо се чувствам толкова зле и вечно изпадам в болезнена зависимост. Бях щастлива, че мога да говоря с човек, който не ме осъжда, а ми посочва кой е правилният път към щастието. Разбрах, че не съм луда и може да се случи на всекиго, важното е да знаеш какви тактики да упражняваш, за да намалиш напрежението и да осъзнаеш, че не си зависим от никого, освен ако сам не го допуснеш.

Сега се срещам с друг мъж и връзката ни се развива добре, макар и бавно. Да, отново се притеснявам, когато той не ми отговори на някое съобщение, но вече много по-малко, защото знам, че имам много по-съществени цели в живота и в професията, за които наистина трябва да се погрижа. Любовта трябва да бъде непринудена и красива, а не непрестанно съмнение в чувствата на другия.

Четете още: Направете това за вагината си през 2019-а