Едва ли има влюбен в книгите човек, който да не се е докоснал до неговата чудна вселена и да не е останал завинаги запленен от нея.

На 24 март 1905 г. гениалният френски писател си отива от този свят. Верн е вдъхнал безсмъртен живот на творби като „Капитан Немо“, „Децата на капитан Грант“, „Осемдесет дни около света“, „Пътешествие до центъра на Земята“, „Пет седмици с балон“ и много други – бащата на научната фантастика Жул Верн.

Един от най-четените и превеждани по света романисти казва за себе си: „Работата е моя жизнена функция. Когато не работя, не чувствам в себе си никакъв живот”. Знаем резултата от тази жажда за творчество - 65 романа. Без да броим богатата му колекция от разкази, пиеси и либрета за оперети.

Това, което малко от нас знаят обаче, е фактът, че Жул Верн е писал и за България. „Дунавският лоцман” е роман, публикуван през 1908 г., три години след смъртта му. Главният герой е от Русе, участник в Априлското въстание и Руско-турската война.

За повече от 40 години Жул Верн публикува по 1-2 книги годишно, чиито сюжети са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзотични места обаче, самият той не пътува много и единственото му пътешествие с балон трае едва... двадесет и четири минути.

Завършилият право Жул Верн е привлечен не толкова от юридическите въпроси на обществото, колкото от полета на мисълта. От малък се захласва по фантастичните истории. Чете безумно много, до момента, в който нетърпеливо грабва перото и сам започва да твори нови и още по-фантастични вселени и измерения, за да сподели един ден пред света най-смелите си прогнози за бъдещи научни постижения. Постижения, които днес вече са факт – пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети.

Няколко седмици след своя 77-ми рожден ден Жул Верн заболява сериозно. Издъхва тихо с поглед към чекмеджетата на бюрото си, които се пръскат от завършените му ръкописи. Издъхва тихо, в присъствие на семейството си, на 24 март 1905 г.

Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.

Книгите му се превръщат в учебник за поколения фантасти. Затова спокойно можем да наречем Жул Верн „демиург“, вдъхновил написването на най-емблематичните произведения в историята на фантастиката.

Неговата реализирала се фантастика е “стартовата площадка” за грандиозното развитие на жанра през 20-и век. Силно повлиян от титани на перото като Виктор Юго, Александър Дюма, Едгар Алън По, Даниел Дефо и Жорж Санд, Жул Верн се превръща в алманах за подражание на писатели като Хърбърт Уелс, Хюго Гернсбек, Артър Конан Дойл, Едгар Райс Бъроуз, Рей Бредбъри и др.

„Всички ние, по един или друг начин, сме деца на Жул Верн” – казва великият Рей Бредбъри.

Артър Кларк споделя за него: „Жул Верн вече беше мъртъв от доста години, когато аз се родих. Но се чувствам здраво свързан с него и неговите научно-фантастични работи имаха решаващо значение за моята кариера. Той е сред петимата най-велики мъже, с които бих искал да се срещна на живо.”

Толкин също е бил силно вдъхновен от творчеството на Жул Верн, а критиците намират сериозни паралели между неговия „Хобит” и верновото „Пътуване до центъра на земята”.

Антоан дьо Сент-Екзюпери признава, че чете Верн като вдъхновение, когато пише „Нощен полет”.

Сюрреалистите вкупом заявяват, че Верн е един от техните най-знаменити и влиятелни предходници.

В чест на неподвластния на времето писател ви поднасяме шепа от неговата дълбока мъдрост и проникновена мисъл:

„Науката, приятелю, е съставена от грешки. Има грешки, които си струват да се направят, защото водят малко по малко към истината.“

„Всяко нещо, което човек си представя, друг може да превърне в реалност.“

„Котките са духове, дошли на земята. Сигурен съм, че могат да ходят по облаците, без да пропадат.“

„Реалността ни предоставя такива романтични факти, че въображението не може да добави нищо към тях.“

„На повърхността на океана хората водят войни и се унищожават едни други. Но отдолу, само на няколко метра под повърхността, има мир и спокойствие, необезпокоявани от хората.“

„Земята не се нуждае от нови континенти, а от нови хора.“

„Голямо нещастие е да си сам, приятелю. Защото самотата бързо унищожава разума.“

„Колко неща са отричани в един ден, само за да станат реалност на следващия!?“

„За свободата си струва да се плати…“

„Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи.“

„Можем да се противопоставяме на човешките закони, но сме безсилни пред законите на природата.“

„Няма такива обстоятелства, при които човек да има право да посяга на свободата на себеподобните си.“

„Всеки човек, превъзхождащ другите по интелект и нравствени качества, освен за своята воля и желания отговаря и за другите.“

„Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията.“

Четете още: Чарлз Дикенс: В обичащото сърце се крие най-голямата мъдрост