"Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата. Въздухът вече лъхаше на лято, вятърът галеше приятно, природата дишаше дълбоко, топло и спокойно. Стигаше само да скочиш от леглото, да надзърнеш през прозореца и тутакси да разбереш, че ей сега, в този миг, започват свободата и волният живот, че изгрява първото утро на лятото."

Това вижда Дъглас Сполдинг, главният герой от "Вино от глухарчета", а всъщност това вижда и самият Рей Бредбъри. И го пише. В едно любовно писмо до лятото, до детството, до идиличната красота - онази на тичането от сутрин до вечер, на игрите, на безгрижието, на одрасканите колене и приятелите "завинаги".

После Дъглас Сполдинг пораства, отгледан от баба-робот във "Възпявам електрическото тяло", празнува до "Дървото на Вси светии", осъзнава, че "Нещо зло се задава" и "Смъртта е занимание самотно". А след това отива до Марс с "Марсиански хроники". И достига зрелите прозрения с "Нощен влак до Вавилон", прозрения, които са "От прахта родени". Пътува. Вижда "Париж завинаги", не се поддава на изкушението "Хайде всички да убием Констанс". Знае, че "Гръмна гръм", но се страхува да не се окаже в някое "Гробище за лунатици". И всичко това, само за да каже "Сбогом, лято".

Това момче, Дъглас Сполдинг, всъщност е самият Рей Бредбъри - пораснало дете, което е успяло да запази умението си да се изненадва от всичко, да фантазира и да обича детството си като въздуха. И да - по едно палаво дете живее във всички нас. И нека не забравяме думите на днешния рожденик Рей Бредбъри: "Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи".

И още култови цитати от великия мечтател Рей Бредбъри:

"Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат."

"Книгите са само едно от хранилищата, където пазим това, което се страхуваме да не забравим."

"Няма бъдеще за е-книгите, защото това не са книги. Е-книгите миришат на изгорено гориво."

"Има повече от един начин да изгориш книга. А светът е пълен с хора, обикалящи с кибрити за тази цел в ръцете."

"Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17."

"Първият урок, който ти дава животът, е, че си глупак. Последният – че си все същият този глупак."

"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш."

"Най-голямата тайна на творчеството е да се отнасяте към идеите си като към котки – просто ги накарайте да ви следват."

"Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят."

"Ние сме невъзможност в една невъзможна вселена."

Четете още: Пак се срещаме след 10 години, г-н Кърт Вонегът!