Заобиколени сме от хора, за които спортът е задължителна част от живота. Днес кардио, утре едночасова тренировка с инструктор, други дни – тренировки с уреди или групови занимания.

Всички казват на тези хора „Браво!“, „Само така!“, „Де да имах твоята силна воля!“. При това обаче много от тях не се наслаждават на тренировките. Консултирахме се с клиничен психолог, за да обясним как спортуването се превръща в мания.

Доказано е, че физическите натоварвания ни придават сили, понижават стреса, подобряват съня, укрепват костната тъкан, подсилват имунитета и като цяло се отразяват добре на здравето. Тренировките могат да предотвратят затлъстяването, да укрепят мускулите и да ни накарат да усещаме тялото си по нов начин. Всичко това несъмнено ни подобрява настроението.

Ако физическата активност е нещо хубаво, значи колкото е повече, толкова по-добре, нали? Невинаги. Както е с всяко лекарство, предозирането може да доведе до негативни последици. Най-често срещаният проблем са травмите на мускулите и ставите. Това се случва, когато тренировките са твърде продължителни или интензивни. В комбинация с недостатъчно хранене този подход към спортуването може да завърши и летално.

Проблемът на прекомерните тренировки е, че те реално вредят и на тялото, и на психиката. Тялото страда от травми, разтягания, недостиг на хранителни вещества, хронична умора. Може да се стигне до спиране на месечния цикъл и сърдечни заболявания, да се развият страхове и тревоги, да възникне зависимост от тренировките и маниакално отношение към външния вид дори и с цената на здравето.

Ако все не успявате да постигнете своя „идеал“, на фона на общата умора и недостига на храна може да развиете депресивни и тревожни разстройства.

Какво означава „прекомерни тренировки“?

Ето признаците, които показват, че тренировките не се отразяват добре на здравето ви:

- болка или усещане за натиск отляво на гърдите, в дясното рамо или ръката, отляво на врата по време или след физическо натоварване (може да показва проблеми със сърцето);
- внезапен световъртеж, студена пот, бледност, загуба на съзнание;
- силна болка при изпълняване на упражнение;
- загуба на координация на движенията;
- главоболие;
- загуба на апетит;
- хронично напрегнати мускули;
- стомашно-чревни проблеми;
- постоянни простудни заболявания, причинени от понижен имунитет;
- тежко състояние на умора след тренировка.

Други лоши признаци са:

- вие тренирате по повече от 2 часа всеки ден;
- имате силно занижена самооценка;
- постоянно имате чувството, че трябва да се поизпотите „още мъничко“;
- избягвате срещи с роднини и приятели, имате проблеми в работата и в ученето, защото тренировките ви отнемат все повече и повече време;
- изпитвате стрес и тревога, ако се налага да пропуснете тренировка;
- продължавате да тренирате въпреки чувството за дискомфорт и интуитивното усещане, че трябва да спрете;
- фанатично сте загрижени за теглото си, диетата си и формата на тялото си;
- не изпитвате радост от тренировките и успехите си, постоянно мислите за нови цели.

Да спреш навреме

Поговорката „всичко с мярка“ се отнася и за физическите натоварвания. Затова…

- тренирайте, защото го искате, а не защото „трябва“;
- занимавайте се със спортове, които ви харесват;
- разнообразете тренировките си, за да не скучаете;
- включете в графика си тренировки на открито, за да се разнообразите;
- спрете, ако изпитвате болка или умора;
- никога не тренирайте, ако имате травма;
- вслушвайте се в сигналите, които ви дава тялото ви;
- не забравяйте, че дори и разходката из квартала е физическа активност;
- пийте достатъчно вода преди и след тренировка;
- попълвайте запаса си от енергия с достатъчно количество храна;

Това са основните съвети. Те ще ви помогнат да запазите връзка с реалността.

Разбира се всеки човек си има индивидуална нужда от физически натоварвания. Обемът им зависи от физическата му подготовка и начина му на живот. Само интуицията може да ви подскаже от колко точно движение имате нужда. Някои отиват да потичат, за да се отърсят от стреса, други искат да поплуват или просто да се разходят с бърза крачка.

Целта на тренировката е да помогнете на тялото да изрази желанията си, да му позволите да изхаби натрупалата се енергия. Когато си казваме „Трябва да отида на тренировка, макар че не ми се ходи“, ние не елиминираме стреса, а го създаваме.

Вземете пример от малките деца – те са истински експерти в интуитивното движение. За тях е естествено да се движат, когато го искат, и да ядат, когато са гладни.

Децата следват интуитивното си умение да живеят, докато не бъдат научени случайно или нарочно да игнорират интуицията си. На подрастващите и на възрастните им е много по-трудно да се вслушат във вътрешния глас на тялото си. Те вече са научили правилата на външния свят или са свикнали да угаждат на други, вместо да се съобразяват със собствените си усещания. Но ние можем отново да се научим да живеем, да се храним и дори да се движим интуитивно, да се върнем към „детските“ си усещания.

Откъде да започнем?

Прекарвайте възможно най-много време насаме със себе си, вслушвайки се в потребностите на тялото си.

Намерете „своя“ вид фитнес – онзи, който наистина ви харесва.

Осъзнавайте мотивите си за тренировка.

Не мислете за калориите и за „неправилните“ си форми – тези мисли едва ли ще ви помогнат да се насладите на спортуването.

Не се страхувайте да доставяте удоволствие на тялото си и да се грижите за него, то ще ви се отблагодари за това с едно ново качество на живот.