Тази година се очертава интересен прецедент в раздаването на наградите „Оскар“. Става дума за битка между две заглавия, които по-скоро бихме очаквали да триумфират в Кан или в Берлин, отколкото в Лос Анджелис.

С по 10 номинации за „Оскар“ британско-американският „Фаворитката“ и „Рома“ на уважавания мексински режисьор Алфонсо Куарон са абсолютните прететендети за най-много статуетки, а и за неформалната титла „филм на годината“.

Бързам да кажа, че и двата филма са... разкошни.

И да добавя: те са и абсолютно неразбираеми, и даже малко скандални за широката публика, защото с дълбочината на замисъла си и двата се вписват по-скоро в традицията на „фестивалните“ филми, отколкото в тази на комерсиалното кино. До степен, в която много хора се питат наред в главата ли са в Академията, щом при все по-спадащ интерес към церемонията в Долби Тиатър залагат на толкова „артистично“ кино?

Вече се чуха възмущения от страна на масовата публика.

„Широките маси“ се питат как може филм като „Роди се звезда“ с Лейди Гага и Брадли Купър да не бъде толкова високо оценен, за сметка на тази „лесбийска история“ във „Фаворитката“... И как може филм с толкова предвидим сюжет като „Рома“ да бъде толкова харесван от журито?

Реално в номинациите няма нищо необичайно. Напротив, от Филмовата академия на САЩ би трябвало да се очаква да награждава именно артистичното кино, а не продукции, свързани с чисто комерсиалните интереси на Холивуд. Но истината е, че вече десетилетия наред това се случва само частично и просто забравихме, че все пак „Оскарите“ не са награди за блокбъстъри (те така или иначе пълнят залите), ами са награди за кино-майсторство.

Е, тази година „Фаворитката“ и „Рома“ припомниха какво означава в комерсиалните кина да се появят и сериозни филми.

Иначе за кога последно гледахте в мола нещо с мисъл, а не само с ефекти?

„Фаворитката“ е по кината у нас от 8-ми февруари и е трудно да се повярва, че се излъчва успоредно с филми като „Смартфонът беглец“ и „Аквамен“...

Колкото до „Рома“ - той ще гостува като част от програмата на София Филм Фест, което е съвсем разумно, защото в комерсиалните кина би бил гледан буквално от единици.

А ето малко повече за двата филма.

„Фаворитката“ е потресаваща сатира за властта, заснета по много интересен и гледаем начин.

Макар и достъпен в масовите кина, е добре да се знае, че този филм е сложен. Бързината на действието, забавния сюжет и красивите декори може и да замаскират посланието му, но то е сериозно и всъщност е за корупцията на властта, за нейната сила и за умението да я задържиш на всяка цена.

Всеки, който очаква любовно-драматична история в стил „Кралицата на Шотландия“ (https://woman.bg/art-box/naruchnik-po-liderstvo-za-zheni.59780.html) ще остане разочарован. Има любов, но няма любовни отношения (и, както стана дума по-нагоре, в случая има секс между жени – и все пак това определено е метафора, а не „джендър“ акцент).

Филмът си заслужава „Оскарите“ по всичките номинации: най-добър филм, най-добра главна женска роля (Оливия Колман в ролята на кралица Анна), за поддържаща роля (Ема Стоун и Рейчъл Уайз), за най-добър режисьор (Йоргос Лантимос), за най-добър оригинален сценарии, за най-добра кинематография, за костюми, за монтаж...

И все пак очакванията са, че е по-вероятно да вземе само два „Оскар“-а: за сценарий и за костюми... Да видим.

„Рома“ е изключително поетична и красива история.

Първото, което е добре да се знае е, че е това е черно-бял филм, което в епохата на ефектите може да предизвика единствено въпросително повдигане на веждите. И все пак всеки, който го е гледал, лесно ще се убеди, че такъв филм трябва да бъде именно черно-бял. Логиката е, че първо става въпрос за действие, което се развива през 70-те години на 20 век и второ – това са спомените на режисьора Алфонсо Куарон.

Името на мексиканския режисьор е сред най-уважаваните в Холивуд, защото той седи зад прекрасния и експериментален „Гравитация“, зад научнофантастичния „Децата на хората“, зад документалния „Шоковата доктрина“ и зад добре познатия в България „И твоята майка също“.

С „Рома“ обаче Куарон определено надминава себе си, подарявайки на публиката едно напълно некомрсиално изживяване. Филмът се гледа на един дъх, но не е сюжетът онова, което вълнува. Всъщност историята за прислужницата Клео, която живее в дома на богати мексиканци сама по себе си не е нищо особено. Но майсторството, с което е предадена, нарежда “Рома“ сред най-добрите филми, снимани през последните десетилетия.

По поетичен и човешки начин и със страхотен реализъм животът в Мексико придобива плът, очертания, дъх и ни оставя заредени с впечатления.

От номинациите в 10-те категории, предвижданията са, че „Рома“ ще спечели награда най-малкото в три: за най-добър режисьор (време е да се отдаде почит на Куарон), за най-добър чуждоезичен филм (продукцията е американо-мексиканска, а на фона на обтегнатите отношения по границата с Мексико, наградата ще бъде добър ход), както и за най-добра кинематография. Особено за третата награда няма спор. Куарон е взел всичко „на ръчно управление“ и се е получило изумително добре. В „Рома“ той е сценарист, режисьор и оператор. А само по себе си това е огромно постижение.