Той е безкомпромисен боец за комунистическите идеали. Основател на футуризма, горящ в идеите на революцията на своето време. Творчеството му е изпълнено с драматизъм, сарказъм, социална чувствителност, патос, прерастващ на места до истерична обсебеност.

Но като всеки истински революционер, въвлечен в стихията на своите бунтарски пориви, и Маяковски не е подминат от пламенната всепоглъщаща любов. Любов, продължила дори и след неговата смърт.

Такава е любовта му към Татяна Яковлева. Среща я в Париж – изтънчена руска емигрантка. Аристократка, израснала с творбите на Пушкин и Тютчев, тя не може да възприеме нито дума от агресивните стихове на младия поет – бунтар.

Татяна Яковлева и Владимир Маяковски

Плаши я неудържимата му страст, сприхавият му характер. Възторжените му думи, изпълнени с жар и страст, не я докосват, не я трогват. Сърцето ѝ остава хладно и равнодушно. Влюбеният Владимир посърнал. Върнал се в Москва сам.

Останало му само едно – надеждата...

Сърцето му потънало в печал от несподелената любов. Мисълта за Татяна не го напускала нито за миг. Любовта му към нея родила едно от най-красивите му и вълшебни стихотворения "Писмо до Татяна Яковлева".

Страстта му била толкова пламенна, силна и голяма, че той намерил изумителен начин, по който да ѝ я показва – почти ежедневно, до сетния си дъх. Дори и след това...

Татяна Яковлева

Целият хонорар от поетичните си лекции, които той изнася в Париж, Маяковски внася в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма. Условието му е няколко пъти в седмицата фирмата да доставя букети от най-красивите си и великолепни цветя на Татяна Яковлева.

Парижката фирма спазила уговорката и прецизно изпълнявала указанията на своя клиент. От онзи момент насетне, година след година, по няколко пъти в седмицата, на вратата на Татяна се появявал куриер, скрит зад огромни фантастични букети, а сред тях тихомълком надничала бележка с единствената фраза: "От Маяковски".

Маяковски си отива от този свят едва на 36 години. Отнема сам живота си. Денят е 14 април, 1930 г.

Владимир Маяковски

След вестта за смъртта му Татяна изпаднала в шок. Тя била толкова привикнала към неговото редовно цветно „нахлуване“ в живота ѝ, че кончината му ѝ подействала като тежък удар. Въпреки че не го виждала, тя чувствала присъствието му в живота си почти ежедневно. И това ѝ доставяло радост. Радост, че някой там я обича лудо и мисли за нея. Този някой обаче вече го нямало. Татяна съжалила, че не намерила възможност да го види и да откликне на чувствата му.

В разпорежданията към цветарската фирма обаче нямало клауза, свързана със смъртта му.

Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял!

Цветята пристигали и през 30-те години, когато него вече го нямало, и през 40-те, и през следващите десетилетия, когато никой вече не си спомнял за него. Само тя – неговата Татяна.

Татяна Яковлева

В годините на Втората световна война, в окупирания от германците Париж, обеднялата Татяна оцеляла благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете означавало "обичам те", то любовта на Маяковски към нея, дори и след неговата кончина, спасили Татяна от гладна смърт.

Смърт, победена от една велика и вечна любов, въплътена в уханието и красотата на цветята!

Тази именно е и една от историите, за която се смята, че е вдъхновила създаването на една от най-емблематичните и обичани руски песни - "Миллион Алых Роз", написана от композитора Раймонд Паулс и изпята от легендата на руската естрада - Алла Пугачова.

Четете още: Една велика, но трагична любов: Никола Вапцаров и Бойка