Отиде си един от най-добрите, ако не и най-добрият български глас. Без Явор Захариев съвременната музикалната сцена загуби своето нежно, благородно и безкомпромисно звучене. Този човек не пееше като ранено животно, гамен от гетото или сърдит тинейджър, той просто беше неподправен. Няма как да объркаш гласа му, носещ толкова спокойствие и лекота. Всеки, който е имал възможност да слуша Gravity Co. на живо, знае това.

Смъртта обаче не се интересува от такива подробности. Тя идва, когато най-малко очакваш. Точно когато наскоро си слушал “Wings”, “Empty World”, „Higher” или „Anything Goes”, чудил си се какво се случва в инди жанра, къде са електрическите китари с танцувални бийтове или пък си търсил яка нова банда. Точно когато си се канил да отидеш на концерт, за да слушаш Gravity Co. и си се надявал да изкарат нов сингъл, а защо не и цял албум.

Явор Захариев не искаше смъртта – и направи всичко, за да се спаси от нея. Но тя не се интересува и от тези подробности. Не се интересува от сълзи и разсъждения защо, как, кога, ако. Затова единственото, което можем да направим, е да ѝ отнемем привилегията да създава мистерии. Инцидент на балкона, нелепа случайност или пък закономерност – няма значение.

Талантът угасна, малко преди да навърши 39 години, но остава стореното от него.

А то е три албума, статут на първопроходци, няколко колаборации и армия от верни фенове. Миналата година, когато групата се завърна след 4-годишна пауза, настъпи еуфория. Сякаш времето се беше върнало назад. Сякаш не бяха минали години на затишие, раздели и обрати. Сякаш предстоеше нещо много по-добро. Последва още един концерт, и още, и още не само в София, а в големите градове.

Спомням си, че в претъпкания до краен предел клуб нямаше нито един скучаещ човек, нито един поглед, забит в телефона. Магията се получи. Не беше просто една музикална група, която свири пред своите приятели след дълга пауза. Билетите бяха изкупени светкавично, преди дори по улиците да се появят плакатите. Имаше глад, енергия и нотка носталгия по годините, когато можехме да бъдем спокойни, че независимата и модерна българска музика е в добри ръце, че гласът ѝ се чува.

В началото на новия век Gravity Go. бяха изпреварили времето си. Днес те звучат стряскащо адекватно на фона на големите тенденции и ярко на фона на заобикалящата ни музикалната среда. Те съпътстваха няколко поколения, стигнаха до MTV и няколко престижни европейски чартове, доказвайки, че група от България може да звучи интересно, различно, включително и автентично на английски език, събирайки фенове извън родната територия.

Gravity Co. бяха като слънчев лъч в копнежа за силна авторска музика, качествена и независима от маркетингови стратегии и пиар. Явор Захариев и компания създадоха явление, но смъртта не се интересува и от това. Кой знае, ако тогава съществуваха социални мрежи, може би историята щеше да бъде съвсем различна и Gravity Co. нямаше да бъдат източноевропейски ъндърграунд.

Явор Захариев, който някога беше ужасно срамежлив и скромен, можеше да бъде звезда с характерен тембър. В последните си интервюта той настояваше, че иска да прави музика, музика и само музика, без да бърза и без да подвежда емоциите на хората. Но смъртта не се интересува нито от плановете, ниво от съзряването на един артист.

Той имаше голямо сърце и не беше нужно да си му първи приятел, за да знаеш това. Той се осмели да признае проблемите и грешките си публично. Той премина няколко пъти през ада, изживя няколко живота. Единственото, което можем да направим, е да помълчим. И да си пуснем някоя от песните, с които Явор ще остане в сърцата ни завинаги. Искаше ми се да бяха повече.

Сбогом, ангелски глас, и благодарим за музиката!

Автор: Виктория Димова

Четете още: Явор от Gravity Co. си отиде без време. Почивай в мир!