Наричат я „Бронзовата Венера“ и „цветнокожата сензация на Париж“. Името ѝ е Джоузефин Бейкър, но Жозефин Бекер е френският му еквивалент, с който тя е искала да я запомнят.

Джоузефин се ражда на днешната дата през далечната 1906 г. в Сейнт Луис, за да се превърне не само в първата чернокожа кабаретна танцьорка, но и в една от най-емблематичните фигури на 20-и век. Джоузефин израства в семейство на музиканти, а във вените ѝ тече индийска, еврейска и испанска кръв. Баща ѝ е барабанист, а майка ѝ – танцьорка, което до голяма степен предопределя съдбата ѝ.

Джоузефин е на твърде крехка възраст, когато родителите ѝ се разделят. Според някои слухове, за да я спаси от мизерията, майка ѝ я омъжва още на 13-годишна възраст за доста по-възрастен от нея мъж. Това е и причината бракът да просъществува само 3 години.

Малко по-късно, вече 18-годишната Джоузефин прави първите си стъпки на професионалната сцена като танцьорка – първоначално във Филаделфия, а по-късно – в Ню Йорк.

Талантът ѝ не остава незабелязан и през 1925 г. продуцентите на шоуто La Revue Nègre от Париж я канят за участие във френската столица. Не след дълго тя с радост напуска родината си. Разочарована от расисткото отношение на американците (ограниченията за цветнокожи по това време в САЩ били изключително строги), не след дълго тя с радост напуска родината си. Това е и началото на шеметната кариера на Жозефин Бекер.

Докато тя танцувала на американската сцена, никой от нейната раса нямал право да припарва в салона. Чернокожи били само хората от обслужващия персонал. Не така обаче е в Париж - градът, който първи се влюбва нея.

Джоузефин напуска САЩ с болка и огорчение и до края на живота си се връща да работи там само един път. Когато го прави, с горчивина установява, че нищо в страната не се е променило.

Танцуваща и харизматична, във Франция тя се превръща в абсолютна сензация. Атрактивната вариететна актриса научава французите как се танцува чарлстон. Прическата ѝ се превръща в еталон за подражание от французойките. Нейната прочута пола от банани пък става толкова известна, че и до днес е част от попкултурата. Покорени от пламенните танци на „Черната перла“, възторга си към нея изразяват открито личности като Жан Кокто, Рене Клер, Хемингуей, Ремарк, Пирандело, Пикасо и Матис.

Не липсвали обаче и възмутителни коментари. Заради провокативните си костюми и „безсрамни“ танци, нейни представления биват забранени в редица европейски градове. Във Виена я заклеймяват с прозвището „Черният демон“.

И докато любовта и омразата към нея вървят ръка за ръка, Жозефин реализира една голяма своя мечта – с парите, спечелени в Европа, тя си купува истински замък от ХV век, в който отглежда своите 12 осиновени деца с различен цвят на кожата. С този си акт тя изразява и своя протест срещу расизма.

До сетния си дъх знаменитата танцьорка не забравя нито за миг бедното си детство. Всяка година тя купува за Коледа подаръци за цялото село до замъка и помага на обитателите му с каквото може.

През Втората световна война работи за Френската съпротивата. Получава удостоверение за летец и става лейтенант. Освен че изнася концерти пред войниците заедно с Морис Шевалие, тя работи за разузнаването и пренася информация, записана между нотите в партитурите ѝ.

Годината е 1975-а. Мястото е Париж. На сцената с цялата си прелест и блясък пее и танцува цяла вечер самата Жозефин Бекер. Поводът е нейната 50-годишнина на сцената. Да се насладят на изкуството и магията ѝ са дошли най-големите ѝ почитатели – тук са принцеса Грейс от Монако, София Лорен, Жана Моро, Ален Делон и много други. На следващия ден Жозефин Бекер не отваря очи. Отива си в съня си. Щастлива и обичана!

Любопитен факт за Жозеин Бекер е, че е имала страстен любовен роман с българин. Става дума за първия радиоводещ у нас – Петър Витанов. Въпреки репресията, на която е бил подложен заради комунистическия режим у нас, през 1967 г. той доказва в съда, че е автор на един от безсмъртните български шлагери, който той посвещава на своята муза – Жозефин Бекер. Двамата се срещат в Италия, докато тогава младият Петър учи риторика и дикторско майсторство. Между тях пламва искрата на любовта и под нейна власт Витанов създава една от най-култовите и обичани песни у нас - "Красив роман е любовта".

Години по-късо Бекер идва и в България. Това става през 1972 г. на Международния фестивал "Златния Орфей" в Слънчев бряг, където "Черната перла" изнася рецитал.

В чест на великата танцьорка ви поднасяме шепа от нейните красиви мисли и послания:

„Нещата, които истински обичаме, остават с нас завинаги, заключени в сърцата ни, докато животът съществува.”

„Вярвам в молитвата. Тя е най-добрият начин да черпим сила от небето.”

„Аз не бях гола. Просто нямах дрехи на себе си.”

„Красива? Това е изцяло въпрос на късмет. Родена съм с красиви крака. По отношение на останалото... красиво, не. Забавно, да.”

„Много харесвам мъжете французи, защото дори и да те обиждат, те го правят изискано.”

„Разхождала съм се в дворци на крале и кралици, и в домове на президенти. И на много други места. Но не мога да се разходя в хотел в Америка и да си взема чаша кафе, и това ме влудява.”

„Омразата, насочена към цветнокожите, тук, в Сейнт Луис, винаги ме натъжава. Как можеш да очакваш света да вярва в теб и да уважава твоята проповед за демокрация, когато ти самият третираш чернокожите по този начин?”

„Ти трябва да учиш. Ти трябва да ходиш на училище и да се научиш да защитаваш себе си. Трябва да се научиш да защитаваш себе си с химикалка, а не с пистолет.”

Четете още: Айседора Дънкан: Прокълнатата богиня на танца