Има книги, които покоряват с красотата на словото и силата на изказа си, има и такива, които буквално те изхвърлят от стола, без да знаеш къде да се скриеш от неудобство, загубил ума и дума от откровено описаните мръснишки сцени, вибриращи с мощна сила от страниците им.
Голяма част от тях бързо минават под цензурата на издателствата и забраната на властите за публикуване. Дали заради смело поднесените порнографски елементи, или заради натуралистичния, стигащ до вулгарност език, следващите заглавия ще ви накарат да се почувствате доста неудобно или… вълнуващо, въпрос на вкус.
Безспорно обаче е едно – всяко едно от тях със сигурност си заслужава място в литературата, пък било то и еротичната.
"Вечната Амбър", Катлийн Уиндзор
На 18-годишна възраст американката Катлийн Уиндзор (1919 – 2003) си поставя за цел да напише бестселър. Така се ражда „Вечната Амбър“, скандален роман, който в близо 1000 страници проследява издигането на сирачето Амбър Сейнт-Клер през ранговете на английското общество през седемнадесети век. Оригиналният ръкопис, разказващ за невъзможната любов на Амбър и изгодните бракове, бил пет пъти по-дълъг. Католическата църква смята книгата за неприлична, а Холивуд я филмира през 1947 г. Катлийн пише още седем романа, но те нямат такъв успех. Подобно на героинята си, тя се омъжва неколкократно.
Откъс от книгата:
"Седеше близо до него и очите ѝ сякаш излъчваха сияйна светлина. Той обви ръка около снагата ѝ, наведе се бързо и впи устни в нейните. Отвърна на целувката му всеотдайно, забравила къде се намират, притискайки се до него със страстното желание той да я смачка в обятията си. Когато я освободи, тя изпита остро разочарование; сякаш от прекъснат красив сън, но той ѝ се усмихна и пръстите му погалиха лицето ѝ с нежна ласка.
- Каква очарователна малка магьосница сте вие! - каза гальовно той."
"Любовникът на лейди Чатърлей", Дейвид Хърбърт Лорънс
Романът на Дейвид Лорънс "Любовникът на лейди Чатърли" е отпечатан през 1928 г. във Флоренция. В книгата се разказва за любовните трепети и преживявания на богата омъжена жена - Констънс Чатърли. Нещастна в брака си със сър Клифърд Чатърли - инвалид от Първата световна война, тя повече от всякога копнее за мъжка ласка и нежност. Жаждата ѝ за обич я хвърля в обятията на красивия пазач на дивеча в имението на мъжа ѝ - Оливър Мелърс, с когото изживява бурна и пламенна любов.
Откъс от книгата:
"Той разтвори дрехите си отпред и тя почувства неговата голота, когато влезе в нея. За миг остана неподвижен в нея, напрегнат и треперещ. И когато започна да се движи, в нея пламнаха трепети, които се плъзгаха като меки пламъчета, нежни като перли, бягащи, блестящи и неизразимо прекрасни, които я разтапяха. Това беше като камбанен звън, носещ се на вълни до най-високия връх на висините. Тя лежеше, несъзнавайки кратките стонове, които издаваше до самия край."
"Любовникът", Маргьорит Дюрас
Авторката се връща към първите мигове на своето съзряване, в своята крехка, влюбчива юношеска възраст. Книгата ни пренася в Сайгон, столица на Френски Индокитай, през 30-те години на ХХ век, когато една 15-годишна невинна девойка преживява първите си любовни трепети и страсти с много по-възрастния от нея китаец рентиер. Разликата в годините между двамата и фактът, че избраникът ѝ е от друга раса, изправят героинята пред трудни и тежки решения. Това е една от най-чувствените и въздействащи любовни истории във френската литература.
Откъс от книгата:
"Кожата е прелестно нежна. Тялото. Тялото е мършаво, без сила, без мускули, не е чудно да е боледувал, да е в период на възстановяване, той е голобрад, без друга мъжественост, освен члена, много е немощен, като че ли се измъчва от някаква обида, изглежда изтерзан. Тя не го гледа в лицето. Изобщо не го гледа. Докосва го. Докосва нежния член, мекотата на кожата, милва златистия цвят, непознатата новост. Той стене, той ридае. Той тъне в неистова любов.
И, ридаейки, го прави. Най-напред идва болката. А после тази болка е на свой ред обладана, тя е променена, изтръгната бавно, тласната към насладата, вплетена в нея."
"Единайсет минути", Паулу Коелю
Животът на младата бразилка Мария се е стекъл така, че тя е убедена, че истинска любов не съществува и че любовта е източник единствено на страдания. Чрез разнообразни сексуални преживявания тя постига промяна в житейската си нагласа. Достига до истина, която й позволява да се спаси. Коелю разказва една модерна притча за любовта и секса, за тялото и душата.
Откъс от книгата:
"В действителност обаче не казваха нищо, и двамата стояха неподвижни и това я възбуждаше още повече, защото така беше свободна да мисли каквото си поиска. Молеше го да я гали, разтваряше крака, мастурбираше пред него, използваше едновременно романтични и вулгарни думи, сякаш между тях нямаше никаква разлика, достигаше многократно до оргазъм, събуждаше съседите, събуждаше целия свят с виковете си. Пред нея се намираше мъжът, когото обичаше, който й доставяше наслада и радост, с когото можеше да бъде самата себе си, да говори за сексуалните си проблеми, да каже колко много би желала да остане с него до края на нощта, на седмицата, на живота."
“Обществото на Жулиет” от Саша Грей
Ако BDSM сцените в “50 нюанса сиво” ви вълнуват повече, отколкото сладникавата любовна история, “Обществото на Жулиет” е книга за вас. Саша Грей – доказана професионалистка в жанра, изследва по-нетрадиционната сексуалност, екстремния секс и системата на нетрадиционни сексуални отношения – BDSM. Тя навлиза в най-скритите кътчета на човешките желания и фантазии. Чрез кинематографично предаване на събития и детайли и със самочувствието на опита, Грей създава един плашещ, но и притеглящ свят, който представя една различна еротика и провокира.
Откъс от книгата:
"Избутвам го назад на стола — коженото кресло на Боб, и го правим там, в „стола на властта“. Казвам му да не се изправя, да не се докосва, да не мърда изобщо и му правя малък стриптийз в сумрака, за да му се покажа. Първо свалям колана на мантото си и оголвам леко рамо, за да види малко плът. После бързо разтварям едната страна, като му позволявам само да надзърне, и се загръщам отново. Обръщам се с гръб, пускам мантото да се свлече на пода, навеждам се напред и докосвам пръстите на краката си, надупена към него, за да види добре къде може да проникне, ако е добро момче и прави каквото му се каже."
“Сексуалният живот на Катрин М.” от Катрин Миле
Книгата на Катрин Миле е хроника на един доста разнообразен сексуален живот, който е описан точно, безстрастно, без задръжки и най-важното – без комплекси. “Сексуалният живот на Катрин М.” е изключително добре написана и вълнуваща книга, а Миле е първата жена, която успява откровено да говори за интимния си живот. Тя не се крие зад псевдоним, не парадира с чувство за вина, не цели да провокира. “Това е най-искрената книга за секса, писана някога от жена, въпреки че е много далече от порнографията. Катрин Миле се заема да изследва, хладнокръвно и рационално, неутолимите си апетити и успява да разкаже история, която въобще не е потресаваща, а точно обратното. Тя е изчерпателна и елегантна”, споделя за книгата американският писател Едмънд Уайт.
Откъс от книгата:
"Най-сетне вече мога да започна да го възбуждам както трябва. Никога не бързам в началото, а предпочитам ръката ми да минава по цялата му дължина, пробвайки еластичността на тази фина туника от плът. Прилепвам устни. Мъча се да се свия, колкото може повече, за да не му преча, когато сменя скоростта..."