Няма човек, който да се е върнал от Индия и да не е останал завинаги покорен от приказната красота на тази страна.

Индия е място, където властват крайностите и контрастите, многообразието и милионите цветове, йогата и кастите, подправките и свещените храмове, миналото и бъдещето.

Тук на едно място съжителстват пищни дворци и тънещите в мизерия квартали. Държавата е дом на някои от най-богатите, но и на най-бедните хора в света. Повечето от тях няма къде да живеят и всеки ден се борят за оцеляването си, намират си местенце, където да се хранят, спят, раждат и отглеждат децата си. От другата страна на монетата са богатите.

Тадж Махал

В страната има поне девет официално признати религии, включително исляма, будизма, християнството, сикхизма, джайнизма и още няколко племенни и народни вярвания. По-голямата част от хората в Индия практикуват една от двете религии: 80% от тях се определят като хиндуисти, докато 14% - като мюсюлмани, според последното преброяване. Една от най-отличителните черти на индийците е способността им да се вглеждат и радват на малките неща, като цветето, току разтворило чашката си, за да поеме първата живителна глътка слънчев лъч. За тях най-ценното богатство не е в материалните блага, и те го осъзнават най-добре. Затова, независимо колко богати или бедни са, ще ги видите винаги с усмивка на лицето.

Ако не познавате в детайли индийската култура, митология и религия, в началото ще ви е трудно да се ориентирате кой кой е сред плеядата от богове. Започнете с божествената троица в основата на хиндуизма - Брахма (създателя), Вишну (защитника) и Шива (унищожителя). Когато става въпрос за Индия и нейните храмове, важно е да се знае, че във всеки от щатите на тази удивителна страна се говори различен език, културата е различна, монументите – също.

Сред най-красивите храмове, които трябва да видите с очите си, ако пътувате до Индия, са джайнистките храмове и светилища. Те са са издигнати на много места в Индия, за да напомнят за достигнали просветление хора, които изпращат послание за мир, ненасилие и любов като път към избавление в неспирния цикъл от прераждания. В процеса на тяхното строителство се появяват някои от най-изумителните архитектурни забележителности на индийска земя.

Храмовете на Дилвара

Едни от най-известните джайнистки светилища са петте легендарни храма на Дилвара в Раджастан, издигащи се на 2,5 км от Монт Абу – единствената планинска резиденция от колониално време на Раджастан. Построени през XI - XIII век, мраморните храмове, разположени под сенките на горички от мангови дървета, притежават изключителен финес и напомнят за честността и скромността, заложени в джайнистката религия.

Храмовете на Палитана

Храмовете на Палитана, намиращи се на Шетрунджайските хълмове в Гуджерат, са сред най-свещените за джайнистите. Комплексът се състои от 863 храма – всички покрити с мраморни гравюри и построени да служат за подслон на боговете. Архитектурните детайли и сложните декоративни елементи на храмовата архитектура са направо смайващи.

Храмовият комплекс в Ранкапур

Ранкапур в Раджастан е едно от петте най-свещени места за поклонение на джайнистите. Сгушен в хълмовете на Аравали, там се намира един необикновено красив комплекс от храмове – първите, построени от джайнистката общност. Град Фална отпуска над 90 кг злато за украса на купола и статуите в един от тях. Разположен край скалистите извивки на река Магхай, дълбоко в покритите с гори хълмове на Аравали, храмът впечатлява с играта на светлините и сенките по дантелените мраморни резби и 1500-те различни колони. Вълнуващо е да се наблюдава как слънчевата светлина прониква през колоните, променяйки цвета им от златист до бледосин.

Джайсалмер

Джайсалмер в Раджастан, Северозападна Индия, е известен и под името „Златният град“. Разположен е близо до границата с Пакистан, на хребет от жълт пясъчник в западния край на пустинята Тхар. Над него се издига крепост, ограждаща изящно изваян дворец и няколко украсени джайнистки храма. Крепостта Джайсалмер се издига на хълма, наречен Трикута (с три върха) и е издигната през 1156 г. от Равал Джайсал, след като той и неговият народ напускат родината си и намират тук убежище. Масивните ѝ стени от пясъчник с 99 кулички по тях се извисяват на 300 м над града. През деня те са жълтеникавокафяви, но при залез слънце се обагрят във фантастично медено златисто. Разположен на важно кръстовище на керванните търговски пътища, свързващи Индия и Централна Азия, Персия, Арабия, Египет и Африка, Джайсалмер дължи процъфтяването на таксите, налагани върху преминаващите търговци.

Пейзажът в околностите на града е пустинен, но красив. Националният парк, създаден по тези земи, се характеризира с разнообразни терени и в него скитат различни диви животни като вълци, пустинни и индийски лисици, пустинни котки, дългороги индийски антилопи, както и с множество видове птици, сред които и сериозно застрашената от изчезване индийска дропла. В резервата за дървесни вкаменелости „Акай“ могат да се видят вкаменените останки от гора на 180 млн. години.

Тадж Махал

Извисяващият се край град Агра в северния индийски щат Утар Прадеш - Тадж Махал е един от най-красивите архитектурни шедьоври на света. Могулският владетел Шах Джахан (управлявал от 1628 до 1658 година) нарежда да бъде построен величествен паметник в чест на неговата съпруга Мумтаз Махал, като спомен за техния 18-годишен брачен живот, след като тя умира при раждането на четиринадесетото си дете. За да увековечи своята любов към нея, владетелят построява най-великолепния и красив мавзолей в света. Не се знае със сигурност кой е бил архитектът на Тадж Махал, най-често за такъв се сочи индиецът от персийски произход Устад Ахмад Лахори. Изграждането на храма започва през 1630 г. и за целта са събрани най-добрите зидари, скулптури и краснописци от Персия, Османската империя и Европа. В строителството участват към 20 хиляди работници. Гробницата е разположена в комплекс от 17 хектара, който включва още джамия и къща за посетители, както и парк, ограден от три страни с масивна стена. Уникалният могулски стил на постройките съчетава елементи от персийската, централноазиатската и ислямската архитектура. Сред най-големите забележителности на паметника са мраморният под на черни и бели квадрати, четирите 40-метрови минарета на ъглите на пиедестала на мавзолея и неговият величествен централен купол.

Тадж Махал е обявен за Обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 г, като „перлата на ислямското изкуство в Индия и един от срещащите всеобщо възхищение шедьоври на световното наследство“. Тадж Махал привлича 7 – 8 милиона туристи годишно.

Четете още: Мианмар: Земя на злато и просещи детски ръце