Време е за поредния текст на Яна Стояна. Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

- Не мога повече! – тръшна се Мима на стола и пътьом събори солницата.- Ето, на скандал е..

- Като гледам, вече си се настроила – казвам го съвсем полека, докато вадя кутията за спешна помощ – кръгла, картонена, от уиски, в нея стои вишновката. Звънне ли се на вратата оглушително, вече я вадя от шкафа в коридора. Това е лек за спешни случаи, а както е тръгнало, тая година няма да може да отлежи. Мима и Кольо живеят на петия етаж и са много симпатични, но отношенията им са меко казано, странни.

- Кретен, ненормалник, женкар – ясно, оръдието е заредено, по-добре да си мълча, че да не мe улучи някой шрапнел. Мима гаврътва първата доза на екс, без дори да забелязва. Докато ръкомаха, бута чашата и тя се пръска шумно на плочките. Без да прекъсвам канонадата, незабележимо събирам осколките от гранатата, вадя втора чаша и сипвам.

- Тоя човек не е с всичкия си! Вчера го пратих за хляб, като пътьом взе боклука да го изхвърли. Чаках, чаках, откачих-никакъв го няма. Слязох да го търся, помислих, че е отишъл да се налива с бира в кръчмето на спирката. Не го били виждали, до контейнерите видях нашата кофа за боклук и изтръпнах.. Какво ли не ми мина през главата, звънях по болници, в полицията, до моргата стигнах. Нищо, сестро!

Телефонът му у дома на масата. Полудях. Преди половин час малоумникът звъни ни лук ял, ни лук мирисал. Коте, вика, не се притеснявай, аз съм в Сливен, утре ще си дойда. Какъв Сливен, бе, ти да не си пиян? Не, вика, докато хвърлях боклука, мина с колата един стар приятел, пътувал при гаджето си в Сливен и аз тръгнах с него да му правя компания. Прибери, вика кофата, че я зарязах до контейнера, да я не открадне някой.. Не мога повече, сестро, ще го убия, да се не мъчим и двамата! ! На мен душата ми в петите, той за кофата се притеснил. И тръгнал ей така, по джапанки, долнище на анцуг и съдрана тениска. Нищо не казах, когато преди време намерих у дома чуждо червило. Обяснението му беше, че му го била подарила някаква позната, дето му била на гости. У дома. И чашите във витрината бяха измити, а стаята подредена.. Преглътнах и простотията, когато всяка събота и неделя се влачеше на Боровец да си лекувал нервите, но аз не съм можела да ида с него, щото безплатното спане в хотела там му осигурявало бивше гадже и не било удобно. Обаче тая разходка до Сливен по никое време преля чашата!

Бутнах към Мима кутията с шоколадовите бонбони и тя продължи с пълна уста:

- Ше го удуша и ше го заовя в гоата и мечките да не го намеят, шото ше ше отловят, ако го ижядат.. И напъна още два бонбона.. Понечи да събори втори път чашата, но аз имах отработени рефлекси и бързо я хванах.

- Какво ще правиш? – не попитах, защо не го оставиш, защото ми беше ясен отговорът. Нейният Кольо може и да беше идиот, но тя го обичаше безрезервно по напълно необясними причини. Или пък обясними – отдавна подозирах, че и харесват пристъпите на адреналин, които той от време на време и организираше. В началото на връзката им се караха често, после някак се наместиха, Мима си изливаше пред мен яда, сетне чакаше благоверния й да се върне с вид на виновно кученце, следваше бурно и емоционално сдобряване, любовни клетви и така до следващия път. Той веднъж и една космата тарантула довлече вкъщи – била на негов приятел, дето заминал за два месеца в Англия, а нашия му обещал да гледа животното през това време. Мима я е страх от обикновен кенефен паяк и врещи като коза, а той и стовари това чудовище, даде и подборни напътствия кога и как да го храни и замина на работа по морето. (Забравих да ви кажа, че е от Бургас).

- Къде хукна? – Мима си натъпка още два бонбона в устата, обърса ръце в дънките и отсече:

- Да му събера партакешите. Ще ги оставя пред контейнера, като се прибере, да си ги търси. А на мен ми писна. Отивам да купя нова кофа за боклук.

И като ми мацна една лепкава целувка по бузата, изхвърча от вкъщи с трясък.

Автор: Яна Стояна

Четете още: Няма да повярвате, че тази жена е баба!