Когато сме в депресия, ние сме склонни да мислим ирационално и да се съмняваме дори и за най-очевидните неща. В тази статия ще ви разкажем как да усмирите психиката си през този труден етап и да си върнете увереността в себе си.

Депресията е не само опасно, но и много коварно заболяване. В медицинската практика са известни много случаи, в които пациентът е осъзнал истинския мащаб на проблема, чак когато душевното разстройство е достигнало крайна степен. Депресията атакува ума, тялото и душата, тя превзема невронните пътища и отслабва комуникационните трасета на нервната система, изопачавайки мислите, омаломощавайки тялото и правейки човека емоционално уязвим. Под въздействие на депресивните идеи болният започва да се съмнява дори и в нещата, които сякаш знае много добре, в най-здравите си вярвания.

Възникващият по време на депресия корозионен ефект може да доведе до драматични и дори плачевни последици. Имаме обаче и една добра новина – можете да се справите с деструктивните си мисли, ако разберете навреме, че те са просто „залъгалки“ на вашето съзнание и че има редица аргументи, които могат да ги оборят моментално. Ще ви разкажем за най-разпространените и опасни идеи, които разрушават вашата психика, и ще ви представим контрааргументите, които да ползвате, ако съзнанието ви започне отново да играе нечестно с вас.

„Ти не се стараеш достатъчно“

„Това не е болест, а просто слабост и мързел. Ако работиш усилено над себе си, всичко ще се оправи“, ще ви нашепва предателски съзнанието ви. А вие, уверени, че депресията е болестта на мързеливците, няма да предприемате никакви стъпки за лечение.

Истината. Всъщност депресията е съвсем реално и пълноценно заболяване, което влияе както на емоционалното и физическото здраве на пациента, така и на поведението му. И също както е и с диабета, вие няма да можете да се излекувате само с усилие на волята. Ще ви трябва помощта на психолог или психотерапевт. При някои хора пък депресията се проявява в определени заболявания – проблеми със сърцето, язви и мигрена. Човек може да изглежда достатъчно весел и активен, но да е способен да го излекува само психотерапевт.

„Пречупих се и това е непоправимо“

По време на депресия човек лесно може да се почувства нищожен, жалък и абсолютно непривлекателен. Болният е сигурен, че никой няма да иска да задълбава в проблемите му и да му съчувства. Може да смята, че изобщо не заслужава любов, добро отношение и внимание от страна на други хора. Самооценката му е почти на кота нула и той разбира, че сега това е неговата обективна реалност.

Истината. По данни на проучвания ниската самооценка се дължи преди всичко на негативното мислене, което, както знаете, е крайно субективно. Ако се борите с депресията, много е важно да се научите да мислите и да говорите за себе си само позитивно. Един от най-добрите методи за пренастройка на мисленето е психотерапията, която ще ви помогне да дадете реална оценка на своите силни страни и таланти и да погледнете трезво недостатъците си. Вие сте способни да се научите да обичате себе си и да позволите на други хора да ви обичат.

„Нищо няма значение“

При депресия човек често спира да вярва в хората, докато много неща губят стойност за него. Там, където преди е имало щастие и смисъл, се настаняват страхът и апатията. Нещата, които преди са предизвиквали възхищение, вече не ви привличат, вместо здрав интерес и любопитство имате само вътрешна празнота. Вече нищо не ви интересува, нищо не ви се иска.

Истината. По време на депресия пациентът често променя изцяло ориентирите си – или по-точно ги губи почти напълно, в резултат на което вече не се стреми да контролира едни или други аспекти от живота си. Така попада в порочен кръг – ценностите се размиват от тоталното безразличие. Вече лишен от ориентири и цели, човек се чувства безсилен да промени каквото и да било. Затова е важно да намерите изгубените си ценности. За това ще помогнат консултациите със специалист. Запомнете обаче, че ще са нужни търпение и практика – най-вече от ваша страна.

„По-добре да съм сам“

„Депресия“ често е равно на „изолация“. Човек започва да вярва, че е по-безопасно да бъде сам – тогава няма да му се наложи пак да се опари и да се разочарова от хората. В определен момент му се струва, че да живее сам наистина е по-комфортно, отколкото да общува с другите. Тогава той започва все по-активно да се крие в черупката си.

Истината. По данни на проучвания самоизолацията само задълбочава депресията. Възможно е поначало да ви се наложи да се борите със себе си и да се карате насила да общувате с други хора (или поне да помогнете на околните да ви изкарат от вашата черна дупка). Не бива да забравяте, че социалната привързаност, междуличностните връзки, прегръдките и нежните докосвания повдигат нивото на „хормона на любовта“ окситоцин. А общуването с хора, които ви подкрепят и вярват, че ще оздравеете, води до експоненциално намаляване на проявите на симптоми на депресия.

„Няма надежда“

Из главата ви постоянно се въртят мисли за преходността на битието, струва ви се нереално да има възможност за каквито и да било значими промени. В такова състояние човек обикновено отхвърля мотивиращи предложения, отказва странична подкрепа и категорично не вярва, че лечението ще му помогне да се почувства по-щастлив.

Истината. Също като чувството за безпомощност, безнадеждността е резултат от песимистичното мислене. Негативните мисли засилват вярата ви, че всичко е зле, а това може да доведе до деструктивни идеи. Затова в такива ситуации са особено важни психотерапията и инициативността на близки хора, които буквално да накарат страдащия от депресия да приеме помощ. Възможно е на първи сеанси „човекът-безнадеждност“ да отказва някой да се меси в живота му, но в крайна сметка той ще благодари на всички за загрижеността, когато се излекува.

„Никога нищо няма да постигна“

Депресията успешно ни убеждава, че дори ако човек се чувства по-добре, той никога няма да бъде значим или да има някаква стойност в очите на другите. Депресията деформира позитивните убеждения, разрушава мечтите и обезценява всичко.

Истината. Всъщност много хора да били изключително продуктивни дори по време на депресия и са постигнали определени успехи. Например Джоан Роулинг, Кортни Кокс, Харисън Форд, Ейбрахам Линкълн и Уинстън Чърчил. Всички те в една или друга степен са страдали от депресия, но биографиите им доказват, че заболяването не е пречка по пътя към успеха.

„Самоубийството е изходът“

Това е най-опасната и деструктивна идея, която може да се върти из главата на страдащия от депресия. В най-лошия случай заболяването лишава човека от способността му да мисли и да разсъждава разумно, в резултат на което усещането му за света може да се стесни по крайна степен и мислите му да се сведат до смъртта, представена като освобождаване от емоционалната и физическа болка.

Истината. В този случай е необходима незабавна помощ от психотерапевт! Мислите за самоубийство възникват от тоталното отчаяние и често оплитат съзнанието на пациента като бръшлян. Дори и най-малкият проблясък на мисли за самоубийство вече е основание да потърсите помощ. При добре проведена психотерапия опасните симптоми на депресията постепенно изчезват – докато след време самият пациент не започне да се чуди как изобщо е могъл да се замисли да сложи край на живота си. Важно е обаче да намерите в себе си сили да потърсите помощ и да не подценявате опасните симптоми на депресията.

Не позволявайте на деструктивните мисли да разрушават живота ви и да променят мисленето ви. Депресията е сериозно, но излечимо заболяване. Никога не забравяйте, че винаги можете да намерите помощ и че хората ще ви я окажат, стига да им позволите.

Четете още: Лятна депресия? Да, има такова животно